На тази дата, през 1866 година, в Цариград, е основано българско читалище. Сред основателите и един от председателите на читалището е казанлъчанинът д-р Христо Стамб?лски. Цариград е най-големият град отпреди Освобождението, в който са живели около 30 000 българи: търговци, абаджии, градинари, хлебари, риболовци, кожухари, готвачи, овчари, ратаи по чифлиците. Само лодкарите били близо хиляда.
Преди да се появи българското читалище, в Цариград вече е съществувала централата на гръцкия филологически силогос, чиято задача е била да наводни всички български земи, вкл. Македония, с гръцка книжнина. Нещо като читалище са имали дори турците. Свое читалище откриват и австрийските славяни, щедро подпомогнати от руския консул Граф Игнатиев.
Идеята за българско читалище е от 1860 година. Тя принадлежи на общност от млади хора на около 18-20 години. Начело е д-р Христо Стамб?лски, а негови другари са Георги Золотович, Димитър Гешоглу, Георги Груев, Иван Найденов, Христо Такев, Сава Стоянов и др. Като най-ревностен проповедник на читалищната идея се проявява Стефан Илич.
На 27 февруари 1866 г. младежите се явяват в метоха при българската църква „Св. Стефан“ при Иларион Макариополски с молба той да вземе п?чина за читалището в свои ръце, като го оглави. Макариополски горещо подкрепя идеята, но внимателно отказва да стане председател. Четирима души съставят проектоустава на читалището, след което 50-60 души, след кратки спорове, приемат този устав, като 43-ма го подписват. Тогава избират и настоятелство: хаджи Мина Пашов – председател, Георги Груев -подпредседател, Станчо Брадински – секретар, Никола Бракалов – писар, Николчо Тъпчилещов – касиер. Говорил тогава и Петко Рачов Славейков. За библиотекар е избран Лука Моравенов. Членовете са напълно равноправни. Различават се само по членския си внос – от 50 до 200 и повече гроша годишно. За читалищен благодетел се считал онзи, който внесе 500 гроша в пари или в книги.
След две години за председател на българското читалище е избран Петко Рачов Славейков. Появява се и списание „Читалище“, което широко разпространява читалищната идея. Негов главен редактор е Лазар Йовчев, завършил право в Сорбоната – бъдещият Екзарх Йосиф I.
Към читалището се създава библиотека, в която се получават излизащите в империята български вестници и списания. Българското читалище в Цариград разполага и със своя печатница, в която се отпечатват неголям брой книги. Важна част от дейността му съставляват сказките и театралните представления, които привличат вниманието на живеещата в Цариград българска общност. Читалището е инициатор за организирането на Македонската дружина и на Българското благодетелно братство „Просвещение“. То изиграва съществена роля в борбата на българския народ за извоюване на църковно-национална независимост.
Поради стеклите се неблагоприятни условия след Руско-турската освободителна война (1877-1878), скоро след нея то прекратява своята дейност.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram