Турция ще избира президент на 14 май. Този път опозицията тръгва обединена срещу Реджеп Ердоган. Някои наричат политика, който се заема с трудната задача да детронира Ердоган, „турския Ганди“, други – „чичо Кемал“. Кой е той?
Броени месеци преди предстоящите президентски избори в Турция опозицията в страната се обедини и, макар и трудно, успя да излъчи общ кандидат, който да застане срещу президента Реджеп Ердоган. Някои го наричат „турския Ганди“.
Кемал Кълъчдароглу е наричан така и заради лека прилика във външния вид с индийския политик Махатма Ганди, и заради сдържаността и мекотата му. Според някои сдържаността му е прекалена и това му носи и друг прякор – „чичо Кемал“. Той е добре известен в страната си, но не е чак толкова познат на международната общност.
Кандидат-президентът се закани Националният алианс (шестпартийната опозиция) да управлява страната „с консултации и консенсус“, ако спечели вота, който се очаква на 14 май. Мащабна политическа заявка е и тази да се възстанови парламентарната форма на управление, която Ердоган отмени след спорен референдум.
Кой е Кълъчдароглу
74-годишният политик е роден в източната провинция Тунджели. Баща му е държавен служител и алевит – религиозна група, която съставлява 15-20 % от 85-милионното население на Турция, която е в противоречие с мюсюлманското сунитско мнозинство в страната. Въпреки че е казвал, че той също е алевит, Кълъчдароглу избягва този въпрос.
Преди политическата си кариера Кълъчдароглу работи в Министерството на финансите, а през 90-те години на миналия век е председател на турския социалноосигурителен институт. По това време Ердоган често омаловажава работата му на тази длъжност, отбелязва Ройтерс.
Кълъчдароглу е определян от поддръжниците си като „чист“ и некорумпиран политик. Той е лидер на Народнорепубликанската партия (НРП), която е основана от Мустафа Кемал Ататюрк (основателят на Република Турция след разпадането на Османската империя). Днес НРП е една от шестте партии, които сформират опозиционния Национален алианс, който противостои на Ердоган и дългогодишното управление на Партията на справедливостта и развитието (ПРС).
Ройтерс пише, че Кълъчдароглу става известен като борец срещу корупцията, като представя досиета срещу високопоставени лица във властта, които довеждат до оставки. Смята се, че е изместил твърдите „кемалисти“ от централното им място в партията и е разширил политическия спектър на членовете ѝ.
През 2017 г. Кълъчдароглу влезе в световните новини, когато поведе „Марша на справедливостта“ срещу репресиите на режима на Ердоган, ескалирали след опита за преврат в Турция година по-рано. Стотици хиляди турци тръгнаха на мирен поход в знак на протест, и извървяха пеша разстоянието от над 400 км от Анкара до Истанбул.
Кълъчдароглу организира съюза на НРП с „Добра партия“ и „Партията на щастието“ на парламентарните избори през 2018 г. Година по-късно партията му постигна значителен успех на местните избори, като спечели в ключови области, включително Истанбул и Анкара.
Съмнения в опозицията
Изборът на Кълъчдароглу първоначално не е приет от всички лидери в алианса. На 4 март, два дни след като вече шестпартийната опозиция съобщи, че е избрала кандидат за изборите, лидерката на „Партията на доброто“ Мерал Акшенер каза, че напуска обединението именно заради този избор.
По-късно, в понеделник стана ясно, че тя се връща на масата на преговорите и че е поставила условие кметовете на Анкара и Истанбул да станат вицепрезиденти, ако Кълъчдароглу спечели изборите. Скоро след това НРП потвърди, че приема предложението.
Има ли шанс
Според социологическите проучвания към момента – малко повече от два месеца преди очакваната дата на вота през май – се очертава конкурентна надпревара между управляващата партия и опозицията. От резултата на изборите ще зависи изходът от икономическата криза, както и геополитическата стратегия на Турция.
Въпреки че Ердоган е сочен за по-харизматичен и обединяващ лидер, преднината му беше поставена под съмнение от началото на февруари насам, след като в Турция се случиха най-тежките земетресения от над един век насам.
Вследствие на трусовете загинаха десетки хиляди души, като властите бяха обвинени, че не са реагирали достатъчно бързо при организирането на спасителни операции, както и че са позволили строежа на некачествени сгради, които са се срутили лесно по време на бедствието.
Какво иска да промени
В случай че спечели изборите, опозицията е дала заявка, че ще отмени голяма част от политиките на настоящото управление. Една от основните промени се очаква да е връщането към парламентарна система, след като през 2018 г. Ердоган направи преход към президентска система, с която придоби много по-голяма власт.
„По време на прехода към парламентарна система лидерите на другите партии (от Националния алианс) ще бъдат вицепрезиденти“, каза Кълъчдароглу.
В сферата на икономиката Националният алианс си е поставил за цел да да намали инфлацията до едноцифрено число, след като през февруари тя достигна 55%, както и да възстанови стабилността на турската лира, която през последните пет години загуби 80% от стойността си, пише още Ройтерс.
Целта е всичко това да се случи в рамките на две години, като начините, по които опозицията планира да го постигне, включват независимост на централната банка от изпълнителната власт, намаляване на разходите на държавните институции, продажба на държавни сгради и намаляване на енергийната зависимост от някои държави.
В сферата на външната политика Националният алианс обещава да завърши процеса по присъединяване към Европейския съюз (ЕС), но и да преразгледа споразумението с ЕС за бежанците от 2016 г. Евентуалният кабинет на Кълъчдароглу също ще работи за стабилни отношения както със САЩ, така и с Русия.
Други ключови цели на шестте партии са съдебна реформа, която да даде повече независимост на съда, повече свобода на изразяване и на провеждане на демонстрации. Но първата цел е да сложи край на управлението на Ердоган – президент на страната от 2014 г., а преди това министър председател в продължение на 11 години./svobodnaevropa.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram