На 25 юли християнската църква отбелязва празника Успение на Св. Анна, кончината на светицата.
Тя произхождала от Аароновия род и била омъжена за Йоаким, наследник на Давидовото племе. Милосърдното и щедро семейство живеело в Назарет, но голяма мъка лежала на сърцата им – нямали си детенце. Един ден, докато работела в градината, Анна видяла, че на лавровото дърво има гнездо с малки пиленца. Тя се обърнала към Бог с гореща молба да я дари с рожба. Господ я чул и изпратил от небесата ангел да съобщи, че е заченала. Така Анна родила Мария, бъдещата майка на Иисус. В резултат на библейските сказания през годините светицата станала християнски символ на майчинството.
Летният празник на света Анна – 25 юли, е по-разпространен и почитан в Западна България и в Родопите, като там се почита като
защитница на бременните жени и на майчинството
За да раждат леко невестите и да бъдат здрави новородените, на празника се спазват определени забрани – не перат и не мият, не трябва да се работи нищо – не се плете, не се шие. Според старо поверие, ако „трудна жена работи на Св. Анна, ще пометне“.
На празника на светицата младите булки и бременните жени отиват на черковна служба, запалват под иконата на св. Анна свещи и й носят дарове – цветя, чорапи, кърпи, ризи, пари. Майките изпичат специални обредни пити и ги раздават в двора на черквата и на съседи, за да са здрави дечицата им. Знае се, че св. Анна пази малките от „огън“ – висока температура и треска.
В Асеновградско приемат, че Лятна Света Анна бележи края на лятото.
В селата из Източна България на този празник жени и деца тръгват по ливадите да берат лековити билки и треви, които сушат и пазят за цяр през годината. С отвара от тях се мият при различни болести. В навечерието на празника в западните български краища се изпълняват магически обредни практики срещу магьосници, бродници и житомамници, които според вярванията обирали чуждия берекет. Стопаните обикалят нивите си и преспиват в тях, за да попречат на злите жени да откраднат житото им.
На Лятна Света Анна в Благоевградско организират „оброк“- служба курбан на целия род, предназначен за светицата, за да опази селището от градушка и пожари.
В Кюстендилско наричат Св. Анна „Опърлия“ и я почитат против огън и пожар.
Това е вторият ден през годината, посветен на св. Анна. Иконата се окичва с цветя и се поставят дарове.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram