Тодоровден е винаги в съботата след Сирни Заговезни. Според народните обичаи празнува се главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, като най-интересният момент от обичаите, свързани с него, е кушията. Днес е и ден на коневъдството, на конния спорт, празник на коневъдите. Отбелязва се на Тодоровден от Федерацията по конен спорт.
Именици са Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка. Името Тодор означава „Божи дар“.
Св. Тодор Тирон
Празникът Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии с името Тодор. Обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната църква с почитането на паметта на Св. Тодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава Св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяние, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо.
За благодарност към Св. Тодор Тирон църквата запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.
Тодоров ден, Конски Великден.
Празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.
На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.
Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram