Николай Станков-Индианеца днес трябваше да навърши 53 години, но не такава е Божията воля. Ваятелят на строфите си отиде само на 36 и след само една стихосбирка. В казанлъшката бохема все още стои празно неговото кътче, нишата на своенравния поет, която едва ли някой ще заеме, достигайки неподражаемостта на стихоплетството на Индианеца.
Авторът на поетичната книга “Ризница от коприва” я издаде в годината, в която ни напусна-1997, а втората и последна “Нощите на слънчевия часовник” бе издадена посмъртно. За Николай Станков журналистът Робърт Леви казва, че изглеждал другояче „При цялото му бохемство, ако щете „купонджийство“, той сякаш се задушаваше в атмосферата на голяма навалица и затова избра за своя сцена малкия затворен Казанлък. Поради това двете му великолепни книги „Ризница от коприва“ и „Нощите на слънчевия часовник“ са добре познати на читателите от родния му град и на приятелите му, но не са познати на посетителите на големите книжарски вериги.“, със съжаление констатира Робърт Леви.
За поета с псевдоним Индианеца страници отдели в книгата си “Творците на Казанлък. 101 анкети с казанлъшки автори” Петър Марчев.
ЗДРАВЕЙ, НЕУДАЧНИКО
„…И видях блед кон
и на него ездач”
Не ти протегна
утрото ръка.
Озъби ти се
ресторантско куче.
Предаде те
любимата жена.
И все едно е
жив ли си
или пък скучен.
Повярвай, неудачнико,
това съм аз.
Изконният мръсник –
Живота.
И да се кръстиш
със юмрук,
в захлас,
ти никога, невернико
не стана
еретика.
Мечтаеш си
за бледен кон.
За бледен кон,
възседнал в алчно време.
Сега си сам,
сърцето спи –
на жертвеник от пръст
трошица стига.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram