Денят на великите страдания на Иисус е наречен Велики петък и Разпети петък. В този ден Пилат заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си. Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му. Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа. Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало е слънчево затъмнение и земетресение.
Българската традиция
На Велики петък (наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата с плащаницата. Категорично са забранени женските занятия (предене, тъкане и т.н.), разпространено е половото табу. В Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви.
В този ден от Страстната седмица постът е особено строг – църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо – дори вода.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява по време на службата на Велики петък, се нарича „Плачът на Богородица“. Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.
По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram