Публикуваме отвореното писмо без редакция и коментар:
Открито писмо
През ПРЕС Тв за ПРЕС Тв и
Господата:
Паун Цонев,
Стефан Дамянов
Росен Георгиев
Най- напред се извинявам, че си кореспондирам по този начин, но се оказва, че сайтът на ПРЕС ТВ е най- удобният за вас.”Пощенската кутия” за гузни съвести. Поне така разбирам, от прочетеното после.
И понеже дължа да защитя името си и препотвърдя казаното от мен, като то стане и обществено достояние, използвам този удобен за вас, господа начин.
На последната среща между нас, за изясняване на някои недоразумения /колко ми се иска това/ вие, г-н Паун Цонев, и вие г-н Росен Георгиев, избягахте от срещата „очи в очи”.
Сега вече съм сигурен във вашата подлост. Сигурен съм във вашето нравствено падение.
Уви!
Най- отговорно заявявам:
Фондация „Българска роза” е дремеща фондация. Повтарям това отново. Председателят й , г-н Паун Цонев е оставил нещата на автопилот, погазвайки целите и задачите на фондацията, според нейния Устав.
Мотивите ми да твърдя това са следните:
1. Досега Настоятелството на фондацията /на което съм член и аз/, не е събирано от Председателя и не се знае по какъв План и каква Програма се работи във фондацията. Което на практика означава, че фондацията няма дейност и живот, тоест – не работи.
2. До настоящия момент Настоятелството не е приело Бюджет за последните 2 години на фондацията. А работеща ли е фондация или каквато и да е структура без бюджет?
3. Никой не е дал право на УС на фондация „Българска роза” да абдикира от организацията като съорганизатор с Община Казанлък на Празника на розата – абдикация, която е практически факт вече 3-та година.
За сведение на УС на фондацията, някои членове на Настоятелството, какъвто се явявам аз, активно участваме в организацията на Празника на розата и помагаме с каквото можем.
Колкото до упреците, че съм използвал трибуната на една медия за т.н „ лични мотиви на бившия главен секретар”, какъвто се явявам аз и както вие самите на практика признавате, съм длъжен да призная, че все пак има такива, но тези „лични мотиви” са в унисон със законите на страната ни.
Ще кажа също,че освен обида, каквато ми нанесохте в последните години с вашите действия и бездействия, ми причинихте и сериозни здравословни щети.
Вие, уважаеми господа , опровергаващи казаното от мен, много добре знаете за какво става въпрос. Затова и ще си позволя да запозная обществото на Казанлък с вашата подлост и циничност в действията ви спрямо мен.
Когато се пенсионирах следваше, както се полага да ми бъдат изплатени няколко заплати, съгласно законите на страната, заплатата ми за последния месец преди пенсионирането ми и полагащия ми се годишен платен отпуск.
УС на фондацията взе решение за всичко това, но и до този момент това решение не е изпълнено, следователно нищо не ми е изплатено.
Когато година след това поисках въпросът с дължимите плащания по закон да се реши през Съда , защото се оказа, че само това бе единственият начин в ситуацията да се реши въпроса, макар реално да няма спор, тогава господин Паун Цонев, в качеството си на Председател на фондация „ Българска роза” представи в Съда изопачени и неверни данни, дискредитиращи напълно моята трудова биография. Според него, и доводите, които той дава за мен са, че аз въобще не съм съществувал като човек във фондацията от 2004 година насам.
Не съм работил по организацията на Празниците на розата, не съм бил главен секретар, фактически нищо не съм бил, нямало ме е.
Всеки , който допреди 3 години е бил малко или много ангажиран с Празниците на розата или е обичал града си с неговата празнична емблема знае, че съм бил активен съорганизатор и участник в организацията на Празниците на розата.
Имам и въпрос към Председателя на фондацията:
Г-н Цонев, когато ви изплатих 4 цифрен хонорар, като какъв ви го изплатих: като неодушевен предмет или като главен секретар на фондация „ Българска роза”?
Г-н Цонев, когато ви регистрирах в Окръжен съд- Стара Загора – „Фирмено отделение”, като член на УС на фондация „Българска роза” , като какъв го направих това: като неодушевен предмет или като гл. секретар?
Въпрос към г-н Стефан Дамянов, член на УС на фондацията:
Г-н Дамянов, когато плащах наема на фондацията за ползването на Алиолувата къща , като какъв правех това: като неодушевен предмет или като главен секретар на фондацията?
И още нещо:
В частта „ финанси и счетоводство” именно вие приемахте моята заплата. След като съм никой и ме няма от 2004-та година, като какъв вземах заплатата си и като какъв правех отчисления към НОИ и Здравната каса? Като неодушевен предмет или като човек от управителното тяло на фондацията?
Като какъв, уважаеми господа Цонев Дамянов и Георгиев, опровергаващи ме и обвиняващи, че преследвам лични цели, изготвях и пращах сведения за годишното състояние на фондацията до Сметната палата – в качеството ми на главен секретар или в качеството ми на никой?
Все елементарни, може би на пръв поглед въпроси, но зад тях всъщност прозира истината. Онази истина, която е твърде неудобна и нелицеприятна за вас и която мъчно ще преглътнете.
Затова е по-лесно просто да упреквате хората, които съобщават и дават трибуна и публичност на неудобни за вас самите факти, в „лични интереси и използване на различни трибуни”.
Позволих си да внеса яснота по всички тези въпроси и отново да занимавам казанлъшкото гражданство с кухнята, на нашата работа и проблеми, само защото считам, че никой няма право, а още повече вие да елиминирате 15 години от ничия биография. Пък било то и моята. Още повече, че в т.н. ваше „опровержение” , вие на практика опровергавате самите себе си,че не съм работил като главен секретар.
Фондация „ Българска роза” е учредена с обществена полза и с желанието и амбицията да работи в полза на общината и града, а не като удобно гребенче за нечие лично его.
Ето защо недоумявам защо толкова много вой нададе УС на фондацията, след като си позволих да кажа истината в едно интервю.
Казах го и ще го повторя, защото и към днешна дата фактите са такива:
Фондация „Българска роза” е дремеща фондация.Тя няма дейност и не работи.
И всеки, който реши да ме опровергава в това, много държа да го направи с факти, а не с думи без стойност и приказки „на ангро”, чиято цел е само да се петнят хора, трошат съдби, биографи и имена.
Силните говорят с факти, а грозният крясък е запазена марка на гузни съвести, малки хора и семпли души.
Пиша това с уважение към всички, които в годините бяха съпричастни с целите и дейността на фондацията и с желание и присърце работеха и помагаха на Казанлък да има красиви празници.
И с неуважение към всички, които в името на лични интереси и наранено его, превърнаха една добра кауза в средство за уреждане на лични сметки и мъст.
Щеше да е твърде недостойно, ако не беше толкова жалко и грозно.
Васил Белев,
Член на Настоятелството на Фондация „Българска роза” и бивш главен секретар на фондацията
гр. Казанлък
11април 2014 година
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram