2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. През 1876 г. в този ден е убит Христо Ботев. Денят на Ботев е честван за първи път през 1884 г. във Враца и Пловдив. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. в 12 ч. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
„ВТОРИ ЮНИ“ – Стефан Продев
От всички дни на българската година този е най-тъжният. На него Родината си слага черна кърпа и бере китки за помен. Горен от слънцето или давен от дъжда, това е денят на националната скръб, на костите и песните, които създадоха България. Денят на тези, които легнаха в земята ни, не за да изгният, а за да й дадат светлината си. Онази страшна светлина на промушените сърца и замръзналите очи, която гори като сияние около главата на българското безсмъртие…
На този ден народът ни слави всички, които са загинали за спасението му… Най-храбрите и най-чистите, които бе родил в дълбоките недра на мъката си. Това са герои от различни епохи, с различни идеи, с различни професии, с различни възможности, но с една обич – България, и с един идеал – свободата й…
Ето защо най-тъжният ден в българския календар е и най-достойният.
Той носи чудото, което ни извисява… Един хубав летен ден, изпълнен с толкова много цветя и мисли, обвит в червено и черно.
Но саможертвата на героите, паднали за свободата, не е само чудесен пример за нацията. Тя е и нейното мерило за доброто, съвестта й. Това превръща тази саможертва не само в един връх, но и в един съд. В съд, пред който всички стоим голи, очистени от дребното, поставили ръка на сърцето си… Тук никой никого не може да излъже, да подведе, да подкупи. Тук вечните очи на разстреляните, на обесените, на обезглавените виждат всичко. Тук, пред тях, ние получаваме най-справедливото и най-безкористното правосъдие. Правосъдието на мъртвите, надживели смъртта си…
Това издига деня, посветен на тях, и в ден на равносметка. В ден, в който ритуалът на венците е празен блясък без искрената самопроверка на личността… Така денят на мъртвите прераства във всенародна гордост. В празник на кръвта, от която излетя свободното ни отечество. В триумф на лудите глави, чиито бели ризи и черни перчеми се превърнаха в най-красивия символ на нашата вечност.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram