Единственият храм в Казанлъшка духовна околия „Въведение Богородично“ се намира в манастира, в западната част на града.
От сутринта енориашите се стекоха в манастирската черква, за да почетат празника й, да се помолят и запалят свещ. На 21 ноември почитаме въведението на Пресветата Божия майка в храма.
Според преданията началото на Казанлъшкия манастир е поставено през 1828 г. от казанлъчанката Сусана Генчева, която била монахиня в Калоферския женски манастир „Въведение Богородично“. На благочестивата жена и се присънила Богородица, като я посъветвала да се върне в родния си град и да основе там манастир. Не след дълго Сусана изпълнила заръката на Божията майка, събрала осем момичета от Казанлък за послушнички и започнала да ги обучава на църковнославянско богослужение и ръкоделие.
За основателка на самия Казанлъшкия манастир се счита една от сестрите – Зиновия Станчева.
В продължение на 15 години манастирският двор постепенно се застроява – изгражда се високата масивна ограда, монашеските килии в северната му част. Манастирът бил наречен „Въведение Богородично“ като калоферския, от който дошла неговата основателка.
През 1866 г. храмът е завършен и осветен от търновския гръцки владика Атанасий.
През 1872 г. в двора на манастира е построено и девическо училище.
По време на Руско-турската война (1877–1878) Казанлъшкият манастир споделя злощастната съдба на многото поругани български обители. Черквата била превърната в склад за храни, а за кратко и в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. При бягството си турците правят опит да опожарят храма, но по една щастлива случайност той е осуетен – в бързината неверниците изгубили ключа в двора и монахините го намерили и успели да потушат пожара.
На 27 декември 1877 г. руските войски освобождават Казанлък, като с това е сложен край на оскверняването на манастирските светини. След това манастирът е превърнат в лазарет, а сестрите, заедно с руските медицински сестри, поели грижа за болните и ранените. Около източната страна на черквата, днес могат да се видят гробовете на тези, които не успели да оцелеят. Шест от надгробните паметници са обявени за паметници на културата с регионално значение. След входа на манастира има паметник, издигнат в памет на загиналите руски войници, български опълченци и убитите в манастира 340 граждани на Казанлък.
Черквата е уникална по рода си в България, като представлява кръстокуполна сграда без нито една колона. По план постройката е еднокорабна, едноапсидна, с по една конха от северната и южната страна и открита нартика на запад, над която се извисява висока камбанария. Стените ѝ са изградени от местен камък и са с дебелина 1,20 метра.
Цялата вътрешност на храма е изписана. Зографията е дело на трима български възрожденски майстори – известният в цяла България Георги Данчов от Чирпан, изписал купола през 1871 г., Петко Илиев Ганин от Казанлък, изписал през 1870 г. наоса на църквата, като представя копие на репродукции на картини на италиански и немски художници с евангелска тематика, и поп Павел и синът му поп Никола от Шипка, изписали олтара. Забележително е, че всички са били куриери на Апостола Васил Левски и обикаляйки България да зографисват, изпълнявали комитетски поръчения.
Забележителност представлява и големият дърворезбен иконостас, изработен в Русия.
Голямо богатство за обителта е чудотворната икона на света Богородица, донесена тук през петдесетте години на миналия век от Божи гроб. Много са чудесата извършени от иконата, много са случаите на дошлите тук безнадеждно болни и с молитва пред светинята, да са получили изцеление.
Понастоящем Казанлъшкият девически манастир е постоянно действащ, обитава се от няколко монахини.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram