Художествената галерия в Казанлък е една от най-старите в страната. През последните няколко месеца известният моден дизайнер, съвременен артист и преподавател доц. д-р Мариела Гемишева успя да разчупи стереотипите на музейната институция със своята изложба „Неслучайно присъствие“. Работите на Гемишева бяха разположени сред знаковите произведения от постоянната експозиция на галерията. Под кураторството на д-р Мария Василева, проектът предложи на местната публика един нов поглед върху добре познати творби и предизвика разнородни реакции.
На финала на изложбата, доц. д-р Гемишева и директорът на галерията д-р Пламен Петров се срещнаха с казанлъшката публика, за да отговорят на редица въпроси, които творбите й повдигат. Според Мариела Гемишева целта на съвременното изкуство е да провокира реакцията, независимо дали тя е позитивна, или не.
„Един от най-честите въпроси, които изникват у публиката, е защо не рисувам. Аз мога да рисувам изключително добре, но за мен рисуването е помощно средство, а в полето на модерното изкуство съм избрала да рисувам с живи образи, затова и съм популярна като пърформанс артист“, коментира тя. В голяма част от творбите си Гемишева употребява собственото си тяло, което би могло да се разглежда както като един вид оголване, така и като използване на тялото като платно, обясни д-р Пламен Петров.
В изложбата има много зони на конфликт, а всяко произведение на авторката е поставено много внимателно така, че да бъде в комуникация с творбите от постоянната експозиция. „За нас това е комуникация, макар и доста често да се приема от публиките като агресия“, коментира д-р Петров. Според него ролята на това „неслучайно присъствие“ е именно да помага класическите произведения да бъдат преоткрити по съвършено нов начин. „А най-подходящият човек за това е Мариела Гемишева, която е родена в Казанлък и голяма част от работата й е свързана с родния й град“, обясни той. „Неслучайното присъствие“ на доц. д-р Гемишева в културния институт е своеобразна форма на комуникация между минало и настояще. Една от най-обсъжданите творби от изложбата, която провокира различни по характер реакции, влиза в диалог със „сърцето“ на музейната институция – Иван–Милевата „Ахинора“. Това е един неясен моден обект, който авторката разполага пред известната картина. Според нея „флиртът с „Ахинора“ и Иван Милев е изключително специален. „Дали аз помагам на Милев в случая с тази творба, или той на мен, е въпрос, на който нямам отговор, но този конфликт е редно да задава въпроси“, коментира тя.
„Изключително деликатно и много специално е да се намесваш в съществуваща експозиция, което аз правя в момента, а колекцията тук е много ценна и събирана с много вкус и внимание. Без професионални куратори и изкуствоведи това е абсолютно невъзможно да се случи и да бъде по този начин, по който го виждате“, посочи още доц. д-р Гемишева и добави, че с д-р Василева са работили много дълго и изключително внимателно по този проект.
В изложбата „Неслучайно присъствие“ гостите успяха да видят творби на Мариела Гемишева, събирани през последните 20 години. Сред тях беше и прахът от пърформанса „Моден пожар“ (“Fashion fire”), който тя прави преди години в двора на централната пожарна в София, изгаряйки ритуално една своя колекция. „Това е най-скъпата работа в тази експозиция“, посочи Гемишева.
В голяма част от произведенията си Мариела Гемишева изследва темата за феминизма, разчупвайки наслоени стереотипи за ролята на жената. „Аз съм феминист, макар и не краен активист“, коментира тя. В творбите й активно присъства сватбеното облекло, а за традиционната сватба авторката смята, че е „излишен театър“.
Деликатна, но особено важна, е намесата й в иконната зала на галерията. Там е нейният скафандър за ангели, а в дъното на пространството е разположен още един обект, ярко свързан с родния й Казанлък. Гилзата, пълна с розово масло, не само унищожава граници, но и засяга актуалната за съвремието ни тема за войната. „Това е една от последните ми работи, а родното й място е Казанлък. Идеята е да унищожа границата между красота и насилие, тя много ме интересува и в един момент реших, че мога да пречупя така нареченото съвършено оръжие по някакъв начин и патрона на автомат „Калашников“ 47 да го напълня с розово масло. Това е противоракетна гилза, производство на „Арсенал“ АД – Казанлък, които са мои партньори в проекта“, обясни Гемишева и добави, че има и авторски концептуален парфюм.
„Това е най-деликатната, но същевременно и най-агресивна намеса на Мариела, именно защото се намира в иконната зала, която събира в себе си множество религиозни образи“, обясни д-р Пламен Петров. Според него изложбата позволява изключително богатство при четенето и всеки може да открие своите интерпретации. Той беше категоричен, че това е първата подобна проява в страната и тя неизменно ще се превърне в част от историята на българското изкуство като един значим и радикално нов жест. Политика на съвременните музеи, особено в Западна Европа, е да провокират своите публики, посочи Мариела Гемишева. „Аз съм много доволна от себе си, защото все пак това е музейно пространство, галерията има музеен статут, а д-р Петров използва термина музеифициране, което означава, че наистина сме влезли в историята“, коментира още тя.
БТА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram