Безпорен е приносът на фотографа Костадин Колев за блясъка на някогашния казанлъшки официоз вестник „Искра”. Страниците пазят невероятните снимки на майстора на черно-бялата фотография. Безброй са фото-репортажите и портретите на Коцето, отразили делника и празника на градеца, настроенията на жителите му. Последно на неговото творчество се насладихме преди шест години, когато фотографът нареди изложба от 30 свои творби, за да отбележи 60-та си годишнина. Днес Коцето е забравен. В днешната редакция на „Искра” не го познават. Старите му колеги бистрят казанлъшкото и международното положение във Фейсбук. Други вече не са сред нас. Колев е самотен и болен, но синият му поглед-бистър и ведър. Живее като клошар. Всъщност, живее не е точната дума. Преживява дните си в бърлога, трудно му е да се движи заради проблеми със ставите, има сърдечна недостатъчност.
Коцето твърди, че е добре и е нахранен. Взима цели 140 лева пенсия и пие шепа хапчета. Почти не излиза, компания му прави архивен телевизор, включен денонощно. Творчеството му е натъпкано в чували. В тези бохчи се съдържа паметта на Казанлък, запечатана в хиляди снимки и ленти.
Скърби по любимеца си Джо Кокър, отишъл си от този свят преди няколко дни. И се шегува, че е време да го последва в отвъдното там, където тази година се отправи и старият колега и добър приятел на Коцето-журналистът Веселин Стоянов. На този свят Костадин Колев няма наследници, а вече и роднини. Майтапи се, че поне на онзи го чакат приятели и е готов всеки миг да иде при тях.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram