Лъчо и Миро остават без баща, когато жесток инфаркт го отнема от семейството завинаги. Майката Диляна не се предава вече трета година. Бори се със съдбата си на млада вдовица и не възнамерява да е другояче и в бъдеще.
Диляна идва от Търговище тук, водена от любов. Ражда две момчета, но всичко свършва внезапно преди три години, когато съпругът умира. В момента майката живее на квартира със синовете си Лъчезар в четвърти клас и Мирослав в десети клас. Те получават пенсии като сираци. За първи път баткото от месец има право на свои джобни, защото е голям вече и е мъжкото рамо на мама. Лъчко се е записал и посещава всички извънкласни форми, които са безплатни. Танцува и във фолклорния състав на читалище „Искра”. Има известни затруднения да плаща таксата там.
След намесата на Медийна група„Вис виталис” таксите бяха платени още днес и Лъчко може спокойно да посещава репетициите. Мирослав пък е футболист. Той е една от младите надежди на треньора Антим Паральов. Диляна не е успяла, въпреки че е опитала да преговаря за намаляване на таксата за тренировките на сина си.
Тя работи като продавачка в хранителен магазин. Допреди няколко месеца се е грижила и за болната си от паркинсон майка. Две години възрастната жена била отглеждана от дъщеря си и внуците си с памперси и на инвалидна количка, но през април починала. На мъжкото момиче Диляна и децата й предстои преместване. Напускат квартирата, защото получили малко наследство и скоро ще имат свой собствен дом. „Не се предавам!”, категорична е Диляна, чието богатство са двете момчета.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram