В последните месеци община Казанлък изпадна във финансов колапс. Загубите са за милиони левове. Фирми изненадващо спечелиха дела срещу общината. Възниква въпроса: толкова ли е некомпетентно това управление, че натрупа за толкова кратко време такива огромни дългове?
Да допуснем, че е от некомпетентно управление.
В общината има изградени достатъчно финансови органи за управление и контрол на финансите, а именно:
– Дирекция финанси и бюджет;
– Заместник кмет по „Икономика, стопанска политика и управление на общинската собственост“;
– Комисия по икономика, бюджет и финанси, в общинския съвет.
При толкова много хора ангажирани да управляват и контролират финансите няма как да се допуснат грешки. Вярно е, че част от хората не им е мястото в тези органи, тъй като са назначени по партийна линия и даже не знаят защо са там, но все ще се намери някой, който да посочи правилния път.
Освен това има и структура за Правно-нормативно обслужване.
Допускането, че поради некомпетентност се губят дела, а от там и милиони левове води до извода, че тези хора вземат заплати или за да крадат или да подпомагат крадците. При това положение необходими ли са тези структури и постове на общината, тъй като с тях и без тях парите изчезват?
Да допуснем и друго, че всичко това е умишлено и предварително обмислено от престъпна група хора окупирали управлението на общината с едничката цел да откраднат колкото сe може повече пари, имоти или всичко възможно за крадене, чрез влизане в комбинация с частни фирми. Множество факти подкрепят това твърдение.
Главния организатор и изпълнител е разбира се е този с най-висока длъжност в общината, т.е. кмета Стоянова. Няма как без нейното знание и разрешение да се извършват кражбите.
Щастливата звезда на Стоянова изгрява, когато е назначена за секретар на Община Казанлък през 2007г. Тя е имала пряк достъп до сделки, договори и актове на администрацията по всички нива. Тя е била служителят, който е следял целия документооборот и е преглеждал проектите и одобрявал договорите, преди кмета да ги подпише. Накратко: била е наясно със силните и слабите страни на всеки договор. Ако някой договор няма слаби страни имала е възможност да добави клаузи, които след време да го обезсилят, като по този начин е имала възможност и да подведе тогавашния кмет. Секретарите на администрациите са служителите, отговорни за изрядността и коректността на всички документи. Кметовете разчитат на тях когато ги парафират. Тя го е знаела и е разчитала на това. От тук нататък е само въпрос на време да се влезе в комбина с определени фирми. Целта е фирмите да започнат да водят дела срещу общината, поради слабости в договорите. След това общината умишлено губи делата, съответно и големи суми пари. После се подготвя схема за прибиране на тези пари от хората участващи в комбинацията.
Междувременно Стоянова става кмет от квотата на ГЕРБ, партия, която е изключително толерантна към своите членове – престъпници. Лидерът на тази партия е с 4 годишна ефективна присъда и се радва на пълна свобода.Това дава възможност Стоянова да развихри таланта си, като организира група за източване на общината, тъй като е сигурна, че партията ще застане зад нея. За целта се обгражда с верни съмишленици, които посвещава в делото. Групата зачаква да дойде подходящото време и да приключат делата срещу общината.
От финансовото състояние на общината се вижда, че времето вече е дошло.
Дясната ръка на Стоянова е зам. кмета по „Икономика, стопанска политика и управление на общинската собственост“ – Петър Косев. Най-вероятно той е посредникът между фирмите и кмета. На него е подчинена Дирекцията финанси и бюджет, където при най-малко несъгласие с него на някой простосмъртен от дирекцията – бива уволняван. Тук резонно възниква въпроса: Защо Косев напуска своята просперираща частна фирма и се нагърбва с тежката мисия да оправи финансовото състояние на общината, като става заместник кмет? Дали от родолюбие или от сребролюбие? На този въпрос всеки може да си отговори еднозначно виждайки състоянието на общината.
Нещата се развиват съгласно предварително набелязания план, даже значително се улесняват, защото на власт идва служебно правителство, назначено от президента на ГЕРБ – Плевнелиев. Настъпва безвластие за хората на ГЕРБ, където следите най-лесно се замитат.
Не всичко обаче е безоблачно на хоризонта на извършването на грандиозния обир:
- Част от общинските съветници още през зимните месеци усещат, че има нещо нередно и общината ще загуби огромни средства, за което поставят въпроса на кмета. На 12.03.2014 тя отговаря: „че планирането на финансовия ресурс в Общината е много добро и финансовото състояние е стабилно“.Уви, след няколко месеца общината е във финансов колапс вследствие точно на това – спечелени дела от фирми.
- Оказва се, че общината не разполага с толкова пари да се разплати с „печелившите“ фирми. Тогава групата взема решение разплащането да става чрез продажба на общински имоти. Пак е добре не е като без нищо въпреки, че в община със западащи функции купувачи трудно се намират. Отчитайки факта, че може и да не се намерят купувачи, а и няма толкова имоти вече в наличност към момента се решава същите да се изкупуват с пари на банка, която да сключи договор на цесия. Банката брои парите на „спечелилите“ и после си търси парите от общината в продължение на 7 години с огромна лихва. Цесията е добре премислен предварителен ход, защото с тези пари ще се купуват имотите. Всичко това се гласува от Общинския съвет, като по този начин се снема отговорността от кмета и цялата престъпна група. Гласуването е безпроблемно, защото болшинството е от партия ГЕРБ, чийто членове са немислещи безгръбначни и безпрекословно гласуват решенията на кмета.
- Въпреки добре измислената и изиграна схема на източването на общината все повече хора усещат, че кмета и част от хората от обкръжението са на дъното на цялата история. Тогава в тесен кръг се взема решение с цел отвличане на вниманието да се набедят други. Най-добре да са предишните управляващи. Никой няма и да се усъмни, тъй като това е традиция в ГЕРБ. Жертвите са избрани: предишния кмет Дамянов и предишния председател на общински съвет Самарски. Разпоредено е на няколко нещастни общински служители да тиражират идеята чрез интернет, ако искат да продължат да получават заплата. Стига се дотам, че с общински коли започват да се преследват и заплашват граждани, които по някакъв начин са усетили схемата за ограбване на общината. Целта е да бъдат сплашени и да не пречат на пладнешкия обир.
За по-голяма достоверност даже е изготвена политическа декларация от ГЕРБ където се настоява за „спазване на принципи и етични норми”. В действителност престъпната група разполага с голям арсенал и възможности за въздействие на общественото мнение в предвид служебното си положение.
Дали ще успеят да ни заблудят, обикновено крадеца вика дръжте крадеца?
Имайки предвид огромните финансови загуби с цел самооблагодетелстване извършени от кмета на община Казанлък чрез изграждане на организирана престъпна група и набеждаване на други за извършване на това е необходимо поне от морална гледна точка да си подаде оставката. Явно тя няма да направи това, имайки в предвид, че зад нея стои нейната партията, за която да си престъпник е особена чест.
Автор пожелал анонимност
……………………………………………………
Бележка: Статията не е анонимка, има си автор – името на който остава в редакцията. Желанието на автора да остане анонимен е подтикнато от реваншиските методи на управляващите града и телефонният тормоз.[advpoll id=“2″ title=“Advanced Poll“ width=“270″]
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram