Готовността за училище, оценяването, учебниците, образователната структура, изискванията, кариерно развитие на учителите, бяха сред обсъжданите въпроси по време на среща между учители и народния представител от „БСП лява България” Георги Гьоков.
Дискусията бе по инициатива на ръководството на общинската организация на БСП в Стара Загора с оглед професионалната общност да се запознае с внесените законопроекти в 43 НС и даде своите експертни становища, които да бъдат обсъждани между двете четения на законопроекта, каза Валентина Бонева, председател на партийния съвет още в началото на срещата. Гьоков представи в резюме проекта на закона за народната просвета на левицата, както и съществените разлики между текстовете на „БСП лява България” и законопроекта на ГЕРБ.
„През м. декември народните представители на левицата Валери Жаблянов, Мариана Бояджиева, Светла Бъчварова, Михаил Миков и др. внесоха текста с убеждението, че образователната система засяга не само бъдещето на децата, но и държавата като цяло”, каза Гьоков. Новият закон за народната просвета трябва да гарантира реализацията на един от основните конституционни принципи – този за социалния характер на българската държава, сочат мотивите на вносителите. Предложената образователната структура включва: началния етап да е от 1-ви до 4-ти клас; прогимназиален – 5-7 клас; гимназиален – 8-12 клас. Проектът на закон предвижда средното образование до 12-ти клас да е задължително, с две възможности след 10-ти клас: задължително професионално образование или задължителна подготовка за висше училище. Социалистите неотдавна изразиха несъгласие с подготвяните промени от управляващите в Закона за училищното и предучилищното образование, в които е предвидено отпускането на държавна финансова помощ и на частните училища у нас.
Учителите изразиха своята категоричност, че въвеждането на един учебник е от изключителна необходимост за ефективно реализиране на националните образователни програми. Разглеждайки проекта на ГЕРБ те обясниха, че не се изясняват на пръв поглед дребни неща, а в същността си са важни. Напр. записано е в текстовете „иновативно училище”, „национално училище” или както в първия раздел още е посочено, че „участниците в образователния процес и институциите си партнират с родителите, общините и с други заинтересовани страни”, а никъде не се дефинират кои са тези страни, могат да се подразбират и твърде рискови групи, подчертаха с притеснение неяснотата и липсата на нормативни понятия учителите. Дискусията включи и обсъждането на предложението на ГЕРБ за създаване на инспекторат извън системата на МОН с директор, назначаван от министър-председателя. Според тях отговорността така ще се размине между институциите.
Дебати предизвика обсъждането на мястото на 8 клас в образователната структура – дали да остане в основната или да премине в средната степен. Изказаха се становища и за двете тези. Къде е мястото на детето, когато е със специални образователни потребности и е постигнало изискванията на програмата, както и как да се осъществят изпитвания по проекти в мултиетническа среда, тези и още много други конкретни въпроси вълнуваха дискутиращите, които се опитваха да намерят отговори в законопроекта на ГЕРБ и недоумяваха закриването на съществуващите до момента държавни и общински ресурсни центрове.
Проектът на левицата ясно посочва ефекта от въвеждане на дуалното обучение за учене и работа в реална производствена среда, което е безспорна необходимост, твърдят експертите в образованието. Авторите на внесения документ са за създаване на ефективна система за квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри, обвързана с конкретни резултати от работата им и заплащането на труда им. Предложено е за разглеждане в пленарна зала регламентиране на нова формула за разпределение на средствата по делегираните бюджети. Стандартите включват средства от държавния бюджет за текуща издръжка за едно дете и за един ученик за съответната държавна дейност, в т. ч. средства за възнаграждения на персонала.
Участниците в срещата определиха като твърде ползотворна дискусията. Становищата им народният представител Георги Гьоков ще очаква, за да ги включи при парламентарното обсъждане, което все още не е насрочено, но е ясно в кои пет парламентарни комисии ще бъде дебатирано.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram