Бойко Борисов вкара в конфузна ситуация кмета Галина Стоянова на финала на визитата си в Овощник вчера. Пред десетките си симпатизанти, чиновници, старейшини от местния парламент, журналисти и оператори снощи премиерът се поглези и пусна кметицата в ролята на личната му гувернантка. Секунди преди да се качи в луксозната си лимузина Борисов явно почувства орално стягане и поиска прасковки да разкваси гърлото си. Човешко е да те връхлети неутолим копнеж за праскови след рязане на лента на модернизирана пречиствателна станция под жежките лъчи и след слово, концентрирано с местоимението в първо лице, единствено число. Като истинска детска учителка кметицата, усетила спешната нужда на вожда си, направи завъртане на 180 градуса и се стрелна към бедния кетърниг да дири прасковки. Нали сме на село. След броени секнуди тя спря хронометъра и се озова с две тарелки малинки, защото прасковки нямало, пред Бойко. Кметицата с инстинкт на прислужница ги подаде сервилно, а премиер-министърът ги грабна и докато се разпореждаше едната тарелка да отидела в първата кола от кортежа му, загърби основната домакиня на събитието на годината Галина Стоянова, шмугна се в S-класата и без да каже „Довиждане!,” отпраши.
Въпреки кохортата от верноподаници край нея, които пърхат около й четири години, кметицата се остави да търчи като сервитьорка, за да задоволи нуждата от прасковки на Борисов. Угодническата поза, в която й се наложи да влезе, подхождаше и на тоалета й, решен в класическия ансамбъл от черно и бяло, униформата на всяка самоуважаваща се келнерка.
За премиера-малинки за непредсказуемата му уста и поведение, а за Галина Стоянова-наградата „Златната малинка” *. За тази й роля, изпълнена без аплодисменти, за персонажа й, оказал се зад могъщия премиерски гръб и незаслужила поне едно човешко „Чао!”-честито!
* Наградите „Златна малинка“ са контрапункт на „Оскар” и се присъждат за най-лошите актьорски изпълнения и най-слабите сценарии, филми, режисура, филмова музика. Наградите са учредени от американския публицист Джон Уилсън и присъдени за първи път през 1981 година.. Наградите са учредени от американския публицист Джон Уилсън и присъдени за първи път през 1981 година.
Антинаградата представлява пластмасова фигурка върху ролка с филмова лента, напръскана със златиста боя, оценена на 4.89 щатски долара. Изборът на символа е свързан с жаргонното значение на английската дума raspberry: „освирквам“, „дюдюкам“.
Виж видеото:
https://www.youtube.com/watch?v=UVjkFUHMkx0&feature=youtu.be
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram