„Най-старинният и най-интересния мост над река Тунджа е този между Чанакчийските бани (днешното село Ягода) и село Тулово“, пише Феликс Каниц, посещавайки Долината на розите през 19 век. Думите на пътешественика предава Иван Евчев-Видю в книгата си „Розовата долина и Казанлъкъ“, издадена през 1927 г.
„Мостът е строен по времето на султан Махмуд през 1815 г. Ето на кратко сведенията, които можах да събера за този мост: Едно време хаджи Меемедъ-аа, хаджи Юмеръ-аа Заим-оолу женил сина си за мома старозагорчанка. Дошло редъ да отидатъ да взематъ момата от Стара Загора. хаджи Меемедъ-аа билъ много богатъ, та вдигналъ голяма сватба. Мало и голямо заминало, взели булката и потеглили обратно за Казанлъкъ – всичко – и то момкова, и от момина страна, съ коли и талиги стигнали до Тунджа, ала тя била придошла голяма – дъждове валяли в Балкана – спрели, дострашало ги да се не издавятъ. Решили да преминатъ разляната река с биволи – чевгари. Меемедъ-аа Заим-оолу падналъ на земята, вдигналъ ръце към Аллаха с гореща молитва – да им помогне, да ги закриля от нещастие, като Му се обрекълъ да въздигне на това място мост. И всички коленичили и отправили горещи молитви къмъ Бога. След туй впрегнали чевгарите и кола след кола всички сватбари благополучно се изтеглили на отвъдния бряг, стигнали в града и както му бил реда – изкарали сватбата. Следъ време Меемедъ-аа Заим-оолу, верен на думата си, захванал моста, и го довършил красив, висок, каменен съ сводове-гьозове. По средата му издигнал голяма мермерена плоча с надписъ. Презъ освободителната война тази плоча била откъртена и хвърлена долу в реката, но през 1878 г. единъ от потомците на Заим-оолу – Ибишъ бей, подигналъ въпроса за нея предъ правителството и последното наредило бързо на се намери плочата и да се върне на мястото. И днес тя си е тамъ, високо издигната над парапета, тя предава на моста монументален вид. Интересно е съдържанието на надписа на тоя паметникъ от турско време. Той е изрязанъ с красиви рилиефни букви, съчинеън е в стихове в духа на българските надписи върху надгробните плочи, върху плочите на чешмите, на църквите и пр. и пр., въздигани презъ времето на възраждането ни. Ето и самия му текстъ, съчиненъ по тогавашната мода – и с турски, и с арабски думи: „Шехинъ -шяхъ музафферъ ве гаази султанъ Махмудъ ханъ Япалдъ двери ад(и)линде нидже бюнаядж би хемтаа…“. Преведено свободно на български горното гласи следното: „Презъ царуването на победителя и хаази султанъ Махмудъ ханъ се извърши много благоустройство на страната. Нека Богъ да изпълни съ свещена светлина гробницата на дедите му. Когато човекъ спечелва благоволението Божие, не може да бъде скъперникъ, а изжидява всичко, което има за благодеяние – Хаджи Меедъ-аа хаджи Иомеровъ от заемите желае да му изпрати господ благополучна съдба“. Надписътъ носи дата 1230 г. по арабското леточисление. Като се има предвидъ, че разликата между нашето и арабското леточисление е 622 години и че арабските години са с 10 дни по-къси от нашите и като се изчисли, ще излезе, че мостътъ на река Тунджа до Тулово е направен преди 112 години или през 1815 г.“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram