Три български села са се сдобили с нови стадиони, макар жителите им да нямат нито канализация, нито най-елементарни условия за живот. Голяма част от европейските пари потъват в безсмислени проекти, а и в нечии джобове, разказва „Дойче веле“.
Репортажът на Швейцарската телевизия SRF разказва за новите спортни съоръжения в Динката, Калугерово и Лесичово – обезлюдена община с едва 5600 жители. Хората там нямат и най-необходимото, но пък разполагат със спортни съоръжения за много милиони евро, които вече се разпадат.
Запуснато футболно игрище, напукан бетон, врати няма – така изглежда днес построеният преди три години стадион край село Динката, обсипан с пластмасови боклуци и захвърлени маратонки. Игрището не се използва. Петър, който живее в Динката, също предпочита да играе футбол другаде. Младият мъж се е завърнал в родината си от чужбина заради пандемията. Знае малко немски и се пита: „Какъв е смисълът от това разбито игрище? Улиците не са ремонтирани от 50 години. Къде са парите? Това е безобразие.“
Няма нито ток, нито канализация
В Динката улиците са кални, не са асфалтирани. Къщите са по-скоро бараки, много от тях са без ток и течаща вода. В селото живеят няколкостотин души, които нямат канализация, но пък разполагат с тази карикатура на футболно игрище на стойност над 300 000 евро – пари на ЕС.
В съседното село Калугерово много от къщите също нямат течаща вода. Но и там от четири години насам има стадион – в отлично състояние. Трибуните са покрити, съблекалните имат душове, тревата е перфектно окосена. Както разказва управителката на стадиона – благодарение на него местният отбор вече заема по-предна позиция, основан е и детски футболен отбор. Жените от селото пък играят там волейбол.
Третото село, за което се разказва в репортажа на Швейцарската телевизия, е Лесичово – и то е без канализация и с лоши улици, но с нов стадион. Заместник-кметицата на трите села Веселина Милкова обяснява, че той се използва рядко. Защо тогава са построени тези спортни съоръжения? И то в села, в които липсва най-необходимото, а общият брой на жителите им е 5600 души? „Харизан кон“, казва Милкова. ЕС е предоставил на общината пари именно за спортни съоръжения – над три милиона евро. „Докато за канализация нямаше как да кандидатстваме в Брюксел – не изпълняваме европейските критерии за това, твърде малка община сме“, обяснява заместник-кметицата.
Близо сто нови стадиона
Естествено, ЕС дава пари не само за строителството на стадиони в запуснатите български села. Веселина Милкова разказва, че много от обществените сгради в нейната община са били обновени със средства от Брюксел.
Опуснатите за стадионите пари са по проекта на ЕС „Развитие на селските райони“. Целта е да се намалят големите разлики между града и селото и именно заради това ЕС отпуска и средства за спортни съоръжения. Предполага се, че покрай един стадион
в селото ще започнат да идват повече посетители, които ще имат нужда от места за нощувка, т.е. къщи за гости или хотели. Селото ще се съживи и в един момент може да започне да привлича и фирми.
В някои части на Европа тази идея може и да функционира, но в българските запуснати села звучи абсурдно. Село Лесичово например е напуснато от стотици хора, независимо от новите стадиони. Това, че отпуснатите средства биха могли да бъдат вложени по-смислено, е едно.
Някой е прибрал парите в собствения си джоб
Другото е корупцията: стадионите са нова възможност за българските политици да градят калпаво, прибирайки част от парите. Най-яркият пример за това е стадионът в Костенец, модернизиран през 2016 година, който днес вече се нуждае от основно саниране. Покривът на трибуната е застрашен от рухване, а пистата е четириъгълна вместо овална, което я прави неподходяща за лекоатлетически състезания.
По този повод „Тагесшау“ пише, че за стадиона в Костенец през 2014 година вече са били отпуснати над два милиона евро за основно саниране, след което спортното съоръжение обаче изглежда по-зле, отколкото преди това. Обяснението е очевидно, отбелязва SRF – някой е строил крайно евтино и е прибрал останалите пари, отпуснати от ЕС. Подозренията само се засилват от факта, че строителната фирма не може да бъде открита. А и разследванията на българската прокуратура в подобни случаи рядко водят до присъди.
На отправения към ЕС въпрос защо се строят безсмислени стадиони се получава само общ отговор: основен стремеж на Брюксел е всяко евро от парите на европейските данъкоплатци да бъде вложено смислено. По отношение на отделните проекти не се казва нищо, защото държавите членки взимат решенията за разпределението на парите от Брюксел, респективно – за съответните строежи. Междувременно трите села от община Лесичово с трите си стадиона кандидатстват в Брюксел за пари за водопровод. С канализацията ще трябва да изчакат.
19 минути
На снимката: Стадиона в с.Рудинци
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram