Инфлацията в еврозоната спадна през юни, но не достатъчно бързо, за да осигури значително облекчение на потребителите или да спре нови повишения на лихвените проценти, предава „Ройтерс“.
Годишната инфлация намаля от 6,1% през май на 5,5% през юни в страните, използващи еврото, съобщи Евростат. Въпреки този спад, централните банкери заявиха, че ще продължат да повишават лихвите, докато инфлацията спадне до 2%, което считат за най-доброто ниво за икономиката.
Цените на енергията спаднаха, но цените на храните се повишиха с 11,7% спрямо година по-рано. Базовата инфлация, която изключва променливите разходи за храна и горива, се повиши леко до 5,4%. В различните страни на еврозоната инфлацията варира, като най-високата е в Словакия с 11,3%. Германия отчита 6,8%, а Франция – 5,3%. Някои държави, като Люксембург, Белгия и Испания, се отклоняват от целта на Европейската централна банка от 2%.
Избухването на инфлацията се дължи на влиянието на събития като нахлуването на Русия в Украйна и възстановяването на глобалната икономика след пандемията от COVID-19. Цените на енергията и пшеницата спаднаха, но инфлацията се отрази в услугите, които предлагат компании, като почистване на офиси, фризьорски услуги и медицински грижи. Това води до повишаване на цените. Високите лихви затрудняват достъпа до заеми за покупка на жилища, коли и нови офиси и фабрики, което води до спад в търсенето и падане на цените.
Президентът на Европейската централна банка, Кристин Лагард, предупреди, че инфлацията е по-устойчива от очакваното. Тя обеща увеличение на лихвите на следващата среща на банката през юли. ЕЦБ вече е повишавала лихвите осем пъти, като референтната лихва вече е 3,5%. Въпреки това, икономистите от Capital Economics очакват ново повишение на лихвите през септември. Малкият спад в производството в Европа прилича повече на стагнация, според Лагард, като основната прогноза на ЕЦБ не включва рецесия, но има рискове в тази посока.
news.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram