Българите от Болградския регион искат статут на български регион

Българската общност настоява Болградският регион да получи особен статут на български регион.

Повод за тяхното искане е водената в Украйна административно-териториална реформа, която ще създаде четири пъти по-големи от настоящите териториални единици. Има реална опасност от разформироване на Болградския регион, чието население е предимно от български произход. Това застрашава компактността на българската общност и може да лиши хиляди деца с български произход от изучаване на майчиния им език, пише News.bg.

Това стана ясно по време на обсъждане на проблемите на българската общност в Украйна, разисквани на заседание на Съвета за работа с българите в чужбина към вицепрезидента Илияна Йотова.

Тревожните сигнали за опасностите пред компактността на населението с български произход и запазването на изучаването на български език са изпратени до българските институции от български дружества в Украйна. В съвета участват представители на изпълнителната и законодателната власт, водещи учени, политолози, университетски преподаватели, журналисти и общественици. 

Участниците в дискусиите смятат, че българската държава трябва да отстоява интересите на българската общност преди да бъде завършена реформата през 2021 г. Позицията ни трябва да бъде категорична и последователна – да не се допуска раздробяване на Болградския регион. Българската общност очаква по-голяма активност от страна на българската държава и моли този въпрос да бъде поставян при преговори на различни нива. 

Тревожни сигнали има и от българското малцинство в Албания преди предстоящото национално преброяване. През 2017 г. след много усилия българите в Албания получиха своя официален статут.

„След този успех ентусиазмът като че ли заглъхна, необходими са повече инициативи, с които да покажем на българската общност там, че не е забравена“, подчерта Илияна Йотова.

Необходимо е българските дружества да са по-активни, предвид натиска представители на българското малцинство да се записват при преброяването с други националности. Основен е въпросът за по-широкото изучаване на български език, разказаха представители на българите в чужбина. 

Вицепрезидентът Йотова представи пред членовете на съвета инициативите за превръщане в музей на къщата в украинското село Задунаевка, в която за кратко е живял Христо Ботев. „С общи усилия вярвам, че ще изпълним със съдържание тази къща“, каза Йотова.

На заседанието бяха обсъдени и приетите промени, които улесняват обучението в български висши училища на чуждестранните студенти от български произход. „България се превърна в по-привлекателно място за учене. Това показват и реакциите сред историческите ни диаспори, с които сме в непрестанен контакт“, подчерта вицепрезидентът и отново отбеляза необходимостта от създаване на регистър на завършилите студенти в България.

Трафик нюз

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram