10 археологически открития – историята е много по-сложна, отколкото бихме искали да вярваме. Дори в нашите училища днес на учениците се преподават различни версии на събития, в зависимост от страната, в която се намират. И как тези събития в историята са повлияли на тази страна.
„Който контролира миналото, контролира бъдещето. А който контролира настоящето, контролира миналото“, нали така? Въпреки това имаме и археология, която понякога ни помага да разберем по-добре какво се е случило, независимо от това, което е било записано през миналите векове.
И понякога някои подобни открития преобръщат начина, по който виждаме историята.
10. Fast food от древността – 10 археологически открития
Обикновено сме склонни да мислим, че бързото хранене се е появило сравнително наскоро, нали? И в крайна сметка има смисъл, като се има предвид по-бързите темпове, в които светът се движи днес. За разлика от по-бавните древни времена. Всъщност първите такива магазини, които сервирали риба и чипс, се отварят във Великобритания през 1860-та година. След това, през 50-те години на миналия век в САЩ, ресторантите с кола стават популярни и… добре, знаете останалото.
Но да вземете набързо приготвена закуска за обяд и след това да бързате по пътя не е нещо ново и се случва от древни времена. Това място било така нареченият термополиум или „място, където се продава нещо горещо“. Такова място било обичайна гледка в целия гръко-римски свят, особено в по-големите градове. Тези места всъщност са предшествениците на всички съвременни ресторанти.
Обикновено се състоели от малка стая, която се отваряла към улицата и се специализирала в два или три артикула като подправено вино, месо, сирене или леща. Тези заведения били доста малки и почти никога нямали маси, на които хората да сядат. Имало само плот с няколко вградени глинени делви, където се съхранявала храната.
Тези места били посещавани предимно от роби или хора, които нямали средства или съоръжения да готвят сами. И както се случва, тези термополии също били чести места за събиране на всякакви сенчести герои. Тези места дори са били премахвани няколко пъти точно поради тази причина. Имало обаче и някои по-изискани заведения, с няколко маси вътре и дори с няколко фрески, изрисувани по стените. Един такъв богато украсен ресторант, наречен „Thermopolium of Asellina„, е открит в Помпей и е един от най-добре запазените в света.
9. Войната е по-стара, отколкото си мислехме
Обикновено се смята, че войната е възникнала заедно с появата на цивилизацията. Това, разбира се, не означава, че хората не са се убивали и преди това. В крайна сметка рептилската част от мозъка, която всички имаме и която ни тласка към неща като омраза, завист, агресия и териториалност, също е открита при хората преди повече от 10 000 години.
Това означава, че преди откриването на земеделието и животновъдството хората са били в състояние да се убиват един друг само чрез случайни убийства или малки семейни схватки. Но след като хората започнали да се установяват и да нарастват, били измислени по-организирани и координирани форми на битки, като войни например. Фактът, че структурираните йерархии и робството също се появяват през това време, също помогнало за войните.
Въпреки това археологическо откритие, направено през 2012 г. в Кения, изглежда показва, че малките войни също са се провеждали дори преди да се появи селското стопанство там. На брега на езерото Туркана археолозите се натъкнали на 27 скелета, датиращи някъде преди 9 500 до 10 500 години. Тези скелети някога са принадлежали на мъже, жени и деца, за които археолозите смятат, че са членове на полуномадско племе, заселило се близо до езерото.
Всички скелети показали следи от травма с тъп удар или рани от метателни оръжия. Една от жените е имала две счупени колене и е имало признаци, че ръцете й са били вързани, когато е починала. Кой ги е нападнал или какво наистина се е случило, не се знае, но не е било открито друго клане от такъв мащаб от толкова отдавна.
8. Европейците и Америка – 10 археологически открития
Вече се знае, че не Христофор Колумб е първият човек, стъпил в Америка. Вече се знае, че Лейф Ериксон, исландски пътешественик-изследовател, е първият европеец, попаднал в Северна Америка, когато е отклонен от курса по пътя си към Гренландия от Норвегия почти 500 години преди Колумб.
В Сагата за гренландците, която разказва за Лейф Ериксон и пътуванията му до Винланд, днешният Нюфаундленд, се споменава за Бярни Херьоулфсон, който също успял да стигне до земя на запад от Гренландия. Тогава той е бил отклонен от курса от вятъра, стигайки до Америка дори преди самия Лейф Ериксон. Но какъвто и да е случаят тук, някои по-нови археологически доказателства сочат факта, че европейците са стигнали до Северна Америка дори преди Европа да е имала име или поне името „Европа“.
Няколко десетки каменни сечива са открити по източното крайбрежие на шест различни места. Един в Пенсилвания, три на полуостров Делмарва в Мериленд, един във Вирджиния, а друг е открит от траулер на миди на около 60 мили от брега на Вирджиния. Всички тези инструменти имат поразителна прилика с каменните оръдия на труда, използвани от праисторическите солютрейски племена от днешна Западна Франция и Северна Испания.
Нещо повече, всички те са датирани някъде преди 19 000 до 26 000 години. Поради този период от време повечето археолози отхвърлили идеята да бъде просто случай на съвпадение, базиран на твърде сходния дизайн. Освен това един от каменните ножове, открити във Вирджиния, разкрива при химически анализ, че всъщност произхожда от Франция.
Причината за относително малкия брой инструменти, открити на източното крайбрежие, датиращи от този период, също обяснява как тези европейци от каменната ера са стигнали до Америка на първо място. В онези времена планетата е преминавала през ледникова епоха и подобно на индианците, които са преминали в Америка от Азия през Беринговия сухопътен мост, така и тези солутреанци са преминали през сегашния северен Атлантик, Исландия и Гренландия.
Както показва ножът, намерен от траулера за миди на 60 мили от бреговете на Вирджиния, морското равнище е било много по-ниско от днешното. И тъй като тези хора са останали предимно по крайбрежието, много от инструментите им също са под водата. Друго археологическо откритие, което поставя европейците в Северна Америка по-рано, отколкото се смяташе преди, е 8000-годишен скелет, открит във Флорида. Когато са подложени на тест за генетични маркери, останките на този човек разкриват високи нива на европейски маркери, които не са открити при азиатците.
7. Австралийците и Америка – 10 археологически открития
Друго археологическо откритие, този път от Бразилия, сочи факта, че австралийците също са стигнали до Америка отдавна. Няколко човешки черепа, открити там, отговарят на характеристиките на тези от места като Австралия и Меланезия. По подобен начин около 33 черепа, открити на полуостров Баха Калифорния в Мексико, също сочат към тази теория. И според каменните оръдия на труда и дървените въглища, открити на мястото в Бразилия, тези хора биха могли да обитават района от близо 50 000 години.
Теорията е, че те са пристигнали в Америка с лодка през Тихия океан. Въпреки че изглежда невъзможно за хората отпреди 50 000 години, пещерните рисунки в Австралия показват лодки, които всъщност са построени, за да издържат на океана. Освен това през 1947 г. норвежкият изследовател Тор Хейердал и няколко други успяват да прекосят на сал от балсово дърво.
Археолозите също смятат, че тези хора са изчезнали с появата на азиатските народи, идващи от север през Беринговия мост. Това е така, защото формата на черепите се променя от тези с австралийски вид към тези с монголоиден вид между 9 000 до 7 000 години. Единствените оцелели може да са племена от хора, които са живели в района на Тера дел Фуего в Южна Америка. Това е най-южният край на континента и хората, които все още живеят там, показват хибридни черти на черепа както от монголоидно, така и от негроидно потекло. Ако се докаже вярно, тогава местните австралийци могат да бъдат първите американци.
6. Колко е стара връзката ни с кучетата
Няма спор, че вълците са първите животни, опитомени от хората. Дори преди животновъдството да се превърне в нещо, човекът и вълците (които след това се превърнали в кучета) ловували заедно в един вид синергия, която била от полза и за двата вида. Но на колко години е всъщност това междувидово сътрудничество?
Общите теории поставят началото на тази връзка някъде преди около 15 000 до 18 000 години и се е случило отделно както в Китай, така и в Близкия изток. Това без съмнение е много по-старо от всяко друго домашно животно в света. Кучетата са били добре установени като част от човешкото общество преди около 10 000 години. А в Германия например хората и кучетата понякога са били погребвани заедно до преди 14 000 години.
Но откриването на кучешки череп в планините Алтай в Сибир избутва тази времева линия с поне още 15 000 години. Радиовъглеродното датиране е поставило черепа на възраст около 33 000 години. Генетичните му маркери показват, че той прилича повече на съвременните кучета, отколкото на истинските вълци. Приликата между съвременните кучета и този конкретен череп също била очевидна благодарение на неговата форма и размер.
Друга стара кучешка вкаменелост датира от преди около 31 000 години и е открита в пещерата Гойет в Белгия. И въпреки че нейната mtDNA (ДНК на митохондриите) показва, че тя не споделя своята матрилина с никакви съществуващи вълци или кучета, нейната морфология на черепа е по-подобна на кучешка, отколкото на истински вълк.
5. Най-старата писменост на света – 10 археологически открития
Три плочи с надписи, открити в днешна Румъния, може да съдържат най-старата писмена система в света. Всяка от тях е широка около 5 см и има маркировка, като всички те са датирани от около 5300 г. пр.н.е. Те са открити през 1961 г. в ритуална яма заедно с други глинени и каменни приспособления. Освен това там е имало и кости на възрастна жена, вероятно нещо като жрица.
Смята се, че Тартарските плочки, както са известни, принадлежат към Винчанската култура, която обитава района през този период. Но въпреки важността на откритието и какво представляват те, ако се докаже, че са реална писменост, тези надписи все още са обвити в някои противоречия. Например месопотамските експерти пренебрегват тези плочи, като казват, че символите върху тях всъщност не са писмени, а само декорация. Други експерти смятат, че тези плочи всъщност съдържат ранна форма на шумерска писменост, тъй като някои от символите, открити тук, са идентични с пиктограмите, открити в Джемдет Насър в Ирак.
Немски лингвист и специалист по месопотамска писменост на име Харалд Хаарман силно вярва, че символите на плочите са ранна форма на писане. Той основава своите предположения на много други символи, които са част от така наречената дунавска писменост, намираща се в целия регион върху различни други керамични предмети и чиито брой е приблизително същият като египетските йероглифи. По-скорошно откритие от 2009 г. извади на бял свят неолитна работилница, която някога е произвеждала глинени плочки. На мястото били открити още 120 подобни плочи.
Наскоро и в България беше открита ценна глинена плочка с пиктографски знаци на 7 хиляди години. Тя е открита при археологически разкопки край село Рибен в община Долна Митрополия. Археологът Д-р Татяна Кънчева казва: „Специално тази символика, тези знаци, са много широко разпространени не само в България. В Румъния също, в Сърбия… На целия Балкански полуостров… Има подобни знаци, които са нанасяни на най-различни предмети.“ Ако някога се докаже, че тези символи са автентични и са част от действителна древна писменост, тогава люлката на цивилизацията може да бъде преместена от Близкия изток в Източна Европа (България, Румъния и Сърбия).
4. Градът на Слънцето в Северна Америка
Американските индианци обикновено са живели в колиби, нали така? Е, да… поне една част от тях. Но всъщност много коренни северноамериканци са живели в големи градове преди пристигането на европейците на континента. Един забележителен пример е Кахокия, или Градът на слънцето. Оригиналното име на града е мистерия. Името, с което назоваваме територията, идва от племето Кахокия – първите хора, които френските пътешественици открили в региона.
Намира се в щата Илинойс, близо до мястото, където реките Мисисипи и Илинойс се сливат. Тази област е една от най-плодородните на континента и тук една индианска култура я направила свой дом. Но те не живеели само в колиби, а по-скоро в големи градове с население от около 20 000 души. Градът е бил в своя пик между 1050 и 1200 г. сл. Хр. и през това време е бил по-голям от всеки друг европейски аналог.
Градът е бил внимателно планиран и организиран, с площади, жилищни райони и елитни комплекси. Най-голямата от сградите, открита тук, е висока около 30 метра и съдържа повече от 7 милиона кубични метра земя, носена тук в кошници от върба. Известна като Хълмът на монаха, това е най-голямата земна структура в Западното полукълбо.
Доста малко се знае обаче за цивилизацията, която го е построила. Ние знаем, че тяхната търговска мрежа е била обширна, достигайки от Скалистите планини до Апалачите и от Големите езера до Флорида. Практикували човешки жертвоприношения и разчитали много на царевицата за храна. Днес обаче само 70 от първоначалните 120 земни могили са оцелели.
3. Средновековните градове на Камбоджа – 10 археологически открития
Кхмерската империя била една от най-мощните в Югоизточна Азия, а вероятно и в света по това време. Тя е съществувала между 802 г. сл. н. е. до 1431 г. сл. н. е. и се е разпростирала върху днешните Камбоджа, Лаос, Тайланд и Виетнам. Те управлявали региона, включително мястото, където се намира храмовият комплекс Ангкор Ват.
Самият храмов комплекс е един от най-важните археологически обекти в Югоизточна Азия и се състои от много архитектурни чудеса, освен красивите храмове, открити там. Още през 2012 г. екип от археолози използва най-съвременната лазерна технология, наречена LiDAR. Тази технология има способността да вижда през гъста растителност и да картографира топографията под покрива на джунглата.
Това, което откриха, беше най-малкото невероятно. Те използваха LiDAR отново през 2015 г., в проект, който се превърна в най-обширното въздушно изследване, използвано за археологически цели някога. Бяха сканирани около 734 квадратни мили терен, който разкри невъобразима мрежа от пътища, водни пътища и гъсто населени градове, без конкуренция никъде по света по това време.
Водещият археолог на проекта Деймиън Еванс каза следното за откритието: „Имаме цели градове, открити под гората, за които никой не знаеше, че са там“.
Това проучване показва, че Кхмерската империя е била в състояние да проектира и внедри сложна водна система в голям мащаб, векове преди археолозите да повярват, че технологията изобщо съществува. Това ново откритие също така опровергава теорията за това как в крайна сметка Кхмерската империя рухва.
До 2015 г. се смяташе, че те са нападнати от север и хората бягат на юг. Но липсата на градове в тази посока опровергава тази теория. Във всеки случай Ангкор без съмнение е най-обширното градско селище в света преди Индустриалната революция. Това е, разбира се, ако технологията LiDAR не открие други подобни градове.
2. Златното разпятие на Дания
В един прекрасен следобед на 2016 г., любител металотърсач в Дания се натъква на златно разпятие в поле близо до град Аунслев. След като публикува откритието си в социалните мрежи, някои хора го посъветвали да го занесе в местен музей, което той направил. Тук кураторът датирал разпятието Бирка някъде към първата половина на 10-ти век сл. Хр.
Изработено е от фино шарнирни златни нишки и малки филигранни гранули и има примка, през която някога е минавала верижка. Това, което е наистина интересно за тази находка, е, че тя е датирана между 900 и 950 г. сл. Хр., което кара историците да смятат, че датчаните са били обърнати в християнството по-рано, отколкото се е смятало преди.
Преди това откритие, най-ранното изображение на Исус на кръст в Дания идва под формата на Jelling Stones – два големи рунични камъка, датирани от 965 г. сл. Хр., които се намират в Ютланд. Тези камъни отбелязват паметта на Harald Bluetooth, за ролята му за превръщането на датчаните в християни. Това, което прави този малък кръст, е да отмести периода, когато тези викинги станали християни, поне с няколко десетилетия по-рано.
1. Появата на селското стопанство – 10 археологически открития
Общоприето вярване е, че селското стопанство е започнало на територията на днешна Армения, Източна Турция, Сирия, Палестина, Израел, Йордания и Иран преди около 11 000 години. След това се разпространило в останалата част от Стария свят. И докато това все още е вярно, нови археологически доказателства показват, че селското стопанство всъщност се е развило в две отделни части на този конкретен регион, известни като Плодородния полумесец, и всяка след това се е разпространила в различни части на света независимо.
Генетичните доказателства доказаха, че има сериозни различия между хората, живеещи в южния Левант, като Израел и Йордания, и тези от цялата планина Загрос в Западен Иран. Всяка от тези групи хора развивала свой собствен стил на земеделие и животновъдство, предпочитайки различни растения и животни за опитомяване. Те са живели в пълна изолация един от друг в продължение на векове или дори хилядолетия, преди да се срещнат.
И се смята, че те са влезли в контакт едва в Източна Турция, когато и двете групи са търсили обсидиан, необходим за всякакви инструменти. Смята се също, че тези хора са се срещали, обменяли са земеделски техники и идеи и след това са мигрирали на запад в Европа. Тези, които останали обаче, тръгнали по своя собствен път, разпространявайки своите различни форми на земеделие в други части на света.
Хората, живеещи в южния Левант, в крайна сметка пътуват до Източна Африка, преминавайки през днешен Египет и надолу по брега на Нил и Червено море. А тези, живеещи в Западен Иран, си проправили път на север в евразийската степ и след това на изток в днешна Индия и Пакистан . Макар че това откритие не изглежда като нещо важно, като се има предвид, че и двете популации са излезли от региона на Плодородния полумесец, то променя нашата гледна точка за това как всъщност са се развили историята и началото на цивилизацията.
#Бонус – Най-старото злато на света – 10 археологически открития
Както повечето хора у нас знаят, най-старото злато на света е открито в България. Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хилядолетие пр. Хр. Смята се, че находките от т.нар. – „Варненското злато“ представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Археологическият обект е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.
Златото от времето на енеолита се оказва от изключително значение за Българската и световната археология. На първо място се поставя под съмнение как така по време на Каменно-медната епоха, по нашите земи се е обработвало злато и то с такива детайли и изящност? И коя е била тази развита цивилизация, където има наченки на държавно образувание и поява на царската институция – близо хилядолетие преди появата на по-късните Древнотракийски владения на Балканите.
От тази гледна точка Варненският халколитен некропол илюстрира може би първите етапи от зараждането на класово общество, което го превръща в свидетелство за появата на първата праисторическа цивилизация в Европа, а вероятно и в целия свят.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram