Опасните връзки, които се оставяте да ви убият

Всячески се стараете да укриете от себе си, че сте в неподходяща връзка/брак, което ви гнети, създава ви дискомфорт, поставя ви неудобни въпроси за бъдещето, провокира угризения, но нямате силата да застанете сам срещу себе си и да признаете това. Опитвате да премахнете гнетящите мисли на истината и продължавате безцелната връзка, в която единственото сигурно е инертността, за да ви е убие някой ден с вашето безволево съгласие.

Какво ви кара да не сте на своя страна?

Примирението.

Капанът на примирението го залагате вие сам на себе си, излизането от него е също ваше усилие. Твърди се, че съдбата помага на този, който реши да помогне на себе си. Известно е и че съдбата щрака капана на този, който примиренчески остава вътре като мъченик на самия себе си. Престоят в капана за дълго вътре ви гарантира, че измъкване няма, а съжалението след време е излишно – вие принадлежите на капана, не на себе си.

Самоопропастяването.

То стартира, когато просто се примирявате с връзка, която не е вашата истинска, защото започвате да вярвате, че не можете да намерите някой по-добър. Макар да сте наясно, че този край вас е компромис, но се страхувате да си го заявите.

Самоопропастяването продължава с илюзията ви, че е по-добре да сте в тези отношения, които са инертни, отколкото да сте сами. Много взаимоотношения болезнено се влачат много след изтичането на срока им на годност, само защото е толкова по-лесно просто да се примирите на цената на собственото си щастие. Което един ден разбирате, но е прекалено късно, а да върнете времето е невъзможно.

Страхувате се да приключите такава връзка и защото трябва да обяснявате на близки и приятели причините за решението ви. Средата ви ще изисква отговори от вас, а това е другата клопка – предпочитате да агонизираме тихо и тайно в тази връзка, отколкото да обяснити на близките си решението ни да я прекратити.

Така живеете „въпреки себе си“ и то е самоунищожително. С ужас отбягвате да си признаете, че всъщност партньорът ви се нуждае от вас повече и има своите егопричини да ви държи, а вие самопожертвователно сте се отдали на тези нужди и мърдане няма.

Знаете, че сте недоволни във връзката, но постоянно се убеждавате, че животът ви не е толкова лош, защото има толкова много други, които живеят чрез връзка, която е много по-лоша от вашата. Тази самозаблуда дава само временни резултати относно вашия покой и задълбочава проблема напред във времето.

Животът е твърде кратък, за да го запълните с мъченичество и нещастие за загубена кауза и трябва да запомните това. Запомнете и че така партньорът ви си живее живота като паразитира върху вас, а вашият живот вече няма значение, защото го играете както в природата гостоприемник за паразитиращия. Това е друг аспект от това да живеете „въпреки себе си“.

„Ами ако се разделя и не намеря друг? Какво ще стане, ако се превърна в пословичния случай на скок от тигана и в огъня?“ Това е нещо, което трябва да се запитате. Колко неудовлетворени сте в момента във връзката си? И бихте ли предпочели да сте сами и щастливи, или бихте избрали да живеете в лоши и нещастни отношения с главата си, пълна с „какво, ако е…“.

Себепознанието е трудно, но спасително. Наистина трябва да се запитате дали гледате на връзката предвид дългосрочния план. Бихте ли били щастливи с някого, който е емоционално несъвместим с вас? С когото нямате общи духовни потребности? Който е далеч от вашите разностранни и нестандартни интереси? Който не довършва изречението, което вие сте започнали? Който не вибрира на вашата честота? С когото нямате общи проекти, основани на общи интелектуални търсения? Който ви ползва за отдушник? Който ви има просто, за да задоволи нуждата, че ви е привлякъл като ви е победил и приватизирал? Или ви държи до себе си, тъй като има нужда от примирен тип, което да демонстрира пред другите, чувствайки се победител? Какви съвети ви дава? Колко оплаквания стоварва върху вас? Каква среда ви предлага? Дайте си ясна сметка, ако партньорът ви ви загатва, че ако си тръгнете, веднага за вашето място ще се явят стотици, понеже е много търсен, това е сигурен знак, че вие сте просто инструмент за ползване, а не партньор.

Всеки страхливец, живеещ „въпреки себе си“ също е способен на осъзнаване казват психолозите. Ако осъзнаването ви е ударило най-накрая ще разберете, че не можете да отлагате неизбежното завинаги. И по-добре е да се сблъскате с проблема днес, отколкото той да ескалира за по-късно.

Пребиваването в неподходяща връзка може да остави непоправими травми. Ако не предприемете излизане скоро, винаги ще живеете в своите извинения и за съжаление с мисълта, че в протакането сте изпуснали много потенциални шансове, които да ви донесат щастие и удовлетвореност. Обречената връзка е просто обречена и макар да не съзнавате резултатите от тази потискана от вас лично емоция тя ще се проектира върху здравето ви. Което означава изгубено време, гарантиран провал и болести.

Не се чудете, че съвременното мъченичество е ваш личен избор – да стискате зъби, защото не обичате достатъчно себе си, страхувате се от признанията пред себе си, страхувате се от мнението на околните, одобрението им, страхувате се да се отървете от печата на фантазен престиж или материален стандарт, който въпросният партньор си въобразявате, че ви дава.  

Светец няма да станете в това илюзорно мъченичество, само по-нещастни и с пропилян живот.

Самоманипулирането вкарва в черна дупка, тъй като живеейки във фалш, пътят към дупката е сигурен. В един момент обаче истината лъсва и тогава с ужас установявате, че вече е твърде късно. Че вече сте жертва.

Заедно сте по инерция, защото ви е удобно

Това е много тъжно. Много често двойките остават заедно, просто защото е по-удобно, защото не им се иска да нарушават зоната си на комфорт с раздяла. Но всъщност правят огромна грешка. Заплащат скъпа цена за въпросния „комфорт“ – цената на нещастното и безцелно съществуване. Цената на разрушения живот, който при други обстоятелства, с друг човек може да бъде щастлив.

Да, направили сте грешен избор. И какво от това? Всички грешат, точно като вас. Някои дори правят един и същи грешки цял живот. И разбира се плащат високата цена. Но, струва ли си?

Самсара себепознание

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram