На 12-и май 1842-ра година в Монто, Франция е роден един от най-големите световни композитори – Жул Масне. Малкият Жул се ражда като 12-ото – най-малкото дете на индустриалец. Никой и не предполагал, че новороденото е бъдещият колос на операта, автор на 27 опери Жул Масне.
Някои от оперите на френския композитор, като „Иродиада“ (1881), „Манон“ (1884), „Сид“ (1885), „Вертер“ (1886), „Таис“ (1894), „Жонгльорът от Нотр дам“ (1902), „Дон Кихот“ (1910) и др., не само му донасят световна слава, но не са слизали от сцена от създаването си до днес.https://www.youtube.com/embed/6rWkeNt-wqo
„Характерните черти на Жул Масне, – пише именитият му съвременник Сен-Санс, – са лекота, плодотворност, ум, очарование и успехи.“
Навършиха се 180 години от рождението на композитора.
Масне завършва Парижката консерватория, където изучава пиано. През 1859-а година получава първите си награди като музикант и по препоръка на известния оперен композитор Амброаз Тома е приет във Вила Медичи. През 1863-а година, за кантатата си „Давид Рацио“, Масне спечелва Голямата римска премия, която му дава възможност да остане 3 години в Италия. Там се запознава с Ференц Лист и срещата им е съдбовна и в професионален, и в личен план. През 1866-а година Масне се жени за една от общите им ученички – Луиз-Констанс дьо Греси.
Композиторът се завръща в Париж, където се отдава накомпозирането на опери. През 1878-а година е назначен за професор в Консерваторията и при него са се обучавали много знаменитости на музиката, като Гюстав Шарпантие, Шарл Кьоклен, Анри Рабо, Флоран Шмит и др.
През 1884-а година Масне написва най-известната си опера – „Манон“, по романа „Манон Леско“ на абат Прево. „Манон“, операта „Вертер“ по романа на Гьоте „Страданията на младия Вертер“, „Дон Кихот“, „Иродиада“ и „Сид“, и до ден-днешен са играни по всички световни оперни сцени, при неувяхващ интерес от страна на публиката.https://www.youtube.com/embed/UKXL5NudUxE
Композиторът умира на 13-и август 1912-а година в Париж. Оставя една дъщеря – Жулиет Масне.
Това е кратката биография на един от най-големите композитори на световната опера. Всяко негово произведение е също една отделна история, в която се оглежда личността на Масне. Операта му „Манон“, например, стъпва върху един много нашумял навремето си роман на абат Прево. Става въпрос за излезлият през 1731-ва година роман „Историята на кавалера Де Грийо и Манон Леско“ (известен с краткото заглавие „Манон Леско“) .
Няколко композитори преди Масне работят по създаването на музика по сюжета на романа. През 1830-а година излиза балетът на Жак-Фроментал Халеви. През 1836-а година ирландският композитор Майкъл Балфе създава опера. През 1856-а година написва опера и Даниел Обер. Но операта, която завладява не само публиката, но и композиторите, е тази на Масне. След него сюжетът се използва и от Пучини за неговата опера „Манон Леско“. Самият Масне също още веднъж се връща към историята на Манон и създава едноактно продължение на операта си, под заглавието „Портретът на Манон“, но то не придобива популярността на първото издание.
Масне започва да пише операта „Манон“ през 1881-ва година и я завършва след около две години. По либретото работят едни от най-добрите за времето си либретисти – Анри Мелиак и Филип Жил. Да припомним, че Мелиак е един от авторите на „Кармен“ на Бизе и на няколко оперети на Офенбах. Названието на операта – „Манон“, а не „Манон Леско“, било избор на самия Масне.
Либретото било готово през 1882-ра година, а оркестрацията била завършена през 1883-та. Масне сключва договор с „Опера-Комик“ и за да избегне промени в партитурите от страна на директора на театъра, ги публикува още преди репетициите. По-късно вече самият той по собствено желание нанася промени, като втората от тях е доста съществена – Масне написва арията „Fabliau“ и я добавя в творбата си цели десет години след появата на операта.
Премиерата на „Манон“ се състоява на 19-и януари 1884-та година на сцената на „Опера-Комик“ в Париж, при зашеметяващ успех от страна на публиката и малко въздържана реакция от страна на критиката.
Първата изпълнителка на ролята на Манон била известната белгийска певица Мари Хейлброн. След около 80 успешни представления, обаче, певицата заболяла от перитонит и за жалост умира. Масне бил съкрушен от загубата. За него Мари вече била олицетворение на „неговата“ Манон. Сам решава да свали постановката от репертоара на операта, тъй като не можел да си представи друга певица в ролята на Манон.
В продължение на пет години Масне търсел друга изпълнителка, достойна да замести Мари Хейлброн. Случило се и друго фатално събитие – сградата на „Опера-Комик“ изгоряла след пожар. Така че след смъртта на Мари Хейлброн, „Манон“ не била поставяна на сцена в продължение на цели десет години.
Според много музикални критици дори само тази история е достатъчна, за да разберем чувствителната природа на композитора, както и да оценим чутовния му перфекционизъм.
Жул Масне е един от бележитите представители на френската лирична опера. Музиковедите са категорични, че именно той, след Шарл Гуно, довежда този жанр до качествено нов етап на развитие. Жул Масне и Жорж Бизе са смятани за доайените на френските оперни композитори.
Както се вижда от заглавията, Масне често избирал сюжета за своите музикално-сценични композиции от знаменити творби на световната и френската литература: „Дон Кихот“ от Сервантес, „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте, „Сид“ от Корней, „Таис“ от Анатол Франс, „Сафо“ от Алфонс Доде и др. Трябва да се отчете също факта, че създаването на опера върху толкова известни произведения, според познавачи е доста трудно и в известен смисъл – рисковано. Масне очевидно е обичал предизвикателствата и не се страхувал от тях.https://www.youtube.com/embed/Rs1IfgUUnOs
Не е трудно да се забележи, че централно място в неговите опери заема образът на жената: Саломе („Иродиада“), Шарлота („Вертер“), Химена („Сид“), Манон („Манон“) и др.
Едва на 45, Масне достига върха на своята слава като композитор. Избран е за член, а по-късно и за председател на Френската академия на изящните изкуства. По-късните му опери „Вертер“, „Портретът на Манон“ (1894), „Таис“ „Жонгльорът от Нотр дам“, „Дон Кихот“ и др., също са посрещнати с огромен възторг от публиката. За много големи артисти на оперната сцена е чест да играят героите на големия френски композитор. https://www.vbox7.com/emb/external.php?vid=e0f24dd7
Всичко изглежда като една напълно щастлива биография на човек, която оставя впечатлението, че освен много талантлив, Масне е бил и човек с късмет. Но това не отговаря напълно на истината – Масне често бил подлаган на остра критика, че се пригажда повече към вкуса на широката публика, а не на музикалния вкус на теоретиците. В крайна сметка, обаче, може би тъкмо на това се дължи и причината, поради която неговите опери постоянно са на сцена – именно защото са харесвани от публиката. Наричат Масне „поет на женската душа“, но може би по-точното определение за него е „поет на човешката душа“.
Импресио
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram