Последната си стихосбирка „Сефини“ Соня Фурнаджиева ще представи навръх рождения си ден. На 27 декември по обяд в Джанановата къща в павелбанското село Габарево поетесата ще събере приятели и събратя по перо, за да сподели новите си стихове.
Стефановден е и именият ден на баща й Стефан Фурнаджиев, незабравимият творец, автор на „Фамилно евангелие“ и редица други неподражаеми лирични произведения.
Соня споделя, че денят на премиерата й е избран неслучайно – освен че е личният й ден, именият на талантливия й родител, празник е и на двамата й синове, кръстени на светеца.
Соня Фурнаджиева е родена през 1966 г, в Карлово, живее в Казанлък. Завършила е ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий”. Има три стихобрики досега: „Пароли”, „Жива Луна пеперудена” и „Рисувам Фадо”, две самостоятелни изложби, едно участие на „Шипка” 6, както и много публикации на стихове и преводи в казанлъшкото списание „Кула” и в печата.
Работила е като учител, преводач, библиотекар, камериерка, градинарка и др. Била е емигрант в Германия, Мюнхен и Италия, Пиза.
Майка е на три деца. Най-малката ѝ дъщеря Даниела, също поетеса, умира при катастрофа през януари 2011.
Последната й книга „СЕФИНИ“ излезе от издателство „Светулка 44 АТЕНЕЙ“ в края на ноември тази година.
СТРАДАНИЕТО
ражда самота.
Страданието ражда извисеност.
Страданието ражда чистите неща —
било то скулптура, поезия, картина,
музика, любов.
Затворена в желе
между живота и смъртта
зазидана сянка
— смъртна душа
в темела на изкуството, което творя.
Проводник съм
нажежено до бяло метал
искри хвърчат от мен
и удря ток —
а после потапя ме в вода студена
лавината наречена живот
жена без мъж
и майка без деца
родителите са погребани отдавна
сама стърча все още на света
върлина —
без корен и без връх и без листа
върлина —
гол прът
и никой не подпирам.
А хубаво е
да се грижиш във нощта за някой близък
крака да му превържеш
на карти да му гледаш за да изтриеш сълзите
и после някой да разсмееш.
СНИМКА: Петър Марчев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram