- Начало на Светлата седмица
- Светъл понеделник
- Почита се Свети великомъченик Георги Победоносец. В народния календар празникът е Гергьовден. Именици: Георги – от гр. значи “земеделец” Гергин, Гюро, Гоце, Гергана, Жорж, Ганчо, Генко, Ганка, Гиргина, Галя, Галина.
- Ден на храбростта и на Българската армия. През 1880 г. се отбелязва за първи път с Указ на княз Александър І Батенберг като Празник на кавалерите на Ордена за храброст. Официален празник. През 1926 година 6 май започва да се чества като двоен празник ¬ Ден на храбростта и на Българската армия. Това отговаря и на вярването, че Свети Георги е закрилник на българската войска. С указ на военния министър пет години по-късно – през 1931 година това става официално. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната до януари 1993 г.
- Празник на земеделците в България. Денят на св. Георги Победоносец (Гергьовден) се почита като празник на земята, земеделието и скотовъдството
- Празник на етнографите в България. Професионален празник. Отбелязва се от 1984 г.
- Празник на градовете Каварна, Русе, Петрич и Мездра, както и на Луковит, Петрич, Пещера, Помориа, Сатовча, Тервел
- На 6 май са родени: Драгомир Стойнев – политик и депутат от БСП, бивш министър на икономиката и енергетиката, Мая Новоселска – актриса, Муравей Радев – политик, финансист, бивш министър на финансите, Николай Свинаров – политик, бивш министър на отбраната.
- На 6 май е турският пролетен празник Хъдралéс /яде се агне с лук/.
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
Един от най-почитаните светии в България е Свети Георги Победоносец. Той е покровител на земеделските стопани. Народната традиция. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. Гергьовден е един от най-големите стопански празници на българите, който поставя началото на новата трудова година. В наши дни се чества като Ден на овчаря, защото според народните представи св. Георги е покровител на пастирите. В народните песни за него се пее с любов и уважение, а самият светец се окачествява като “хубав”, “зелен” и “милен”. Още в ранно утро на празника жените и децата събират свежи цветя по поляните и кичат с тях вратите и прозорците на къщите си. Събират роса от тревите и се мият с нея за здраве. Стопаните отиват с шарен колак при кошарите и издояват първото мляко. В менчето пускат пари и здравец, за да са млечни овцете. През това време всяка домакиня замесва тесто и изпича специален гергьовденски хляб – “кошара”, “харман” или “боговица”. Пластично украсява хляба, като върху него моделира от тесто овчаря с гегата и неговото стадо. В чест на светеца – покровител на овчарството, във всеки дом се коли по едно мъжко агне. Около шията му се поставя венец от цветя. На дясното му рогче се запалва свещ. Агнето се прекадява с тамян, прочита му се молитва и се коли пред вратата. Кръвта му се излива в реката, за да “тече берекетът, както тече водата” или в мравуняк, за да се “плодят овцете като мравките”. Кожата му се дарява на църквата. Около обяд всички се събират на празнична трапеза с печеното агне. Цял ден се пеят песни, играят се хора, организират се борби и състезания. Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите отвеждат в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите. По традиция на празничната трапеза на Гергьовден във всеки български дом присъства печено агне или ястие от агнешко месо.
Светла Седмица. Датата на нейното почитане е променлива и влиза в пряка взаимовръзка с останалите Великденски празници. Тя започва от понеделник след Възкресение Христово. През нея всеки ден е наричан „Светъл“ и се счита за семантичен аналог на Просветлението и надеждата за вечен живот, които Христос донася на всички. В някои региони на България Светлата седмица е популярна с името „Празна“, тъй като през този период не се извършва никаква трудова дейност, не се правят годежи и др. Спазва се цяла система от табута, които се свързват със страх от болести и зловредни влияния, както и със стремежа към опазване на реколтата. През дните на Светлата седмица Православната Църква отдава почит на Пресвета Богородица и на светите апостоли
Светъл понеделник. Православната Църква отдава почит на делото и паметта на светите апостоли. В митологичната памет на българина денят е известен като „разметни“, „разтурни“ понеделник и се свързва със специфични обредни практики, касаещи бъдещото плодородие. Момчета, които са били коледари и са готови да встъпят в брачни взаимоотношения, сформират две ритуални дружинки и на поляна, извън населеното място, организират състезание с търкаляне на червени яйца. Момите извършват ритуала Ладуване. Понеделник се смята за щастлив и късметлия ден. Хората казват: “Нов ден, нов късмет” и за това през този ден започват нова работа, строеж на къща, стопанска постройка или друга сграда, или започват да копаят кладенец. В понеделник се влиза в нов дом, пали се за пръв път огън в ново огнище. Хората казват, че роденото в понеделник дете ще е късметлия. Изключение от това правило са понеделниците на Сирната и Тодоровата неделя.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram