125 години от рождението на акад.Петко Стайнов днес

На днешния 1 декември се навършват 125 години от рождението на композитора акад. Петко Стайнов.

Видният казанлъчанин е представител на т. нар. „второ поколение“ български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.) и негов председател до 1944 г. На 11 години ослепява напълно и постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София, където учи флейта при Д. Хаджигеоргиев и Н. Стефанов, цигулка при Швертнер и хармония при Краус. Учи пиано при М. Бъчварова. През 1912 г. учи пиано при проф. Ан. Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на М. Шекерджиев и Н. Стефанов. Овладява Брайловия шрифт за слепи на български и немски език, с който си служи през целия живот. След завършването на Института през 1915 г. се завръща в Казанлък, организира и дирижира хор, изявява се като пианист, написва първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия в частен музикален лицей на д-р Менке и частна консерватория “Розановски” в Брауншвайг (1920­-21 г.) и в Дрезденската консерватория (композиция при Ал. Ворф и пиано при Е. Мюнх). Завършва през 1923 г. и концертира в Германия като пианист. През 1924 г. се завръща отново в Казанлък, където създава самодеен оперетен театър, става член на Дружеството на българските слепи (по-късно Съюз на слепите в България), концертира като пианист в родния си град и в страната, включва се в музикалното дружество в града и организира хор и оркестър, които сам дирижира. През 1927 г. се установява в София и започва работа като лектор (договорен преподавател) по пиано в Института за слепи (до 1941 г.). Известно време е председател на столичните хорове “Гусла” и “Родна песен”. Активно се включва в дейността на Дружеството “Съвременна музика”. През 1940 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов с Царски указ е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944 г.). След 1944 г. заема отговорни постове: съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945­-48 г.); съветник първа категория по музикалните въпроси в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1946 г.); Директор на Института за музика (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) ­ БАН (от 1948 г. до смъртта си). Многократно получава най-високи отличия. Произведенията му са свързани с народната песенност и ритмика.

Петко Стайнов е автор на 2 симфонии, 2 симфонични танца; 2 симфонични поеми и други концертни пиеси; на хорови песни и балади; няколко камерно-инструментални произведения и др. Утвърждава жанра на акапелната хорова балада в българската музика. Хоровите му песни като “Де бре, Димо” и “Изгреяло ясно слънце” и други са сред най-често изпълнявания репертоар на българските музиканти в страната и в чужбина. Още с първото изпълнение в София на 4 януари 1927 г. от Българската народна филхармония с диригент Т. Хаджиев “Тракийски танци” стават емблематични за българската музика.

Много от неговите статии, посветени на проблеми на българската музика и музикална култура и българския музикален стил, са отпечатани в отделен сборник.

Източник: Съюз на българските композитори

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram