3 март винаги е по-особен ден… Не защото останалите празници и чествания са по-малко важни или светли, но просто на всеки 3 март сякаш нещо те хваща за гърлото и те удря в гърдите, за да осъзнаеш измерението на това, което се е случило на днешния ден и на жестоката цена, с която той е бил платен. И това, което те хваща за гърлото е равносметката. Отговорността.
Защото без значение колко години, векове и поколения са минали, ние сме отговорни пред всеки един български герой, дал живота си за родината. Всъщност, дал живота си за нас. Отговорни сме и защото във вените ни тече кръвта на всички онези, поставили България над себе си – от Аспарух и Симеон до Ботев и Левски, от хилядите безименни селяни, работници и войници до най-смелите генерали.
3 март е денят на кръвта. Не само на пролятата, но и на нашата собствена кръв, в която отеква заветът на всички онези, градили България 1300 години. Това е много тежък и обвързващ завет. И ние нямаме право да го забравяме или да го игнорираме.
Днес в България протестират. Нямаме правителство. Идват избори. Не стигнахме Европа по доходи. Токът и парното са скъпи, храната също. Българинът заслужава да е малко по-богат, но не е…
И какво от това?
Всеки друг ден това биха били темите на деня, но не и днес. Днес е ден за благодарност, но и за равносметка. БЪЛГАРИЯ Я ИМА ОТ 13 ВЕКА! За 13 века е виждала всичко – и бедност, и просперитет; и малодушие, и геройство; и предателства, и протегнати ръце; и страх, и смелост; и преклонение, и непримиримост. България е била толкова пъти на ръба и толкова пъти се е връщала! Била е толкова пъти рушена и толкова пъти се е възраждала! Кои сме ние, че да я отричаме и поругаваме, защото не ни е дала нещо? А ние какво й дадохме?
Дедите ни й дадоха живота си. Нашия тя не иска. Иска любовта ни, иска смелостта ни, иска разума и волята ни. Ако сме достойни наследници на опълченците на Шипка, ще й ги дадем. Ако сме достойни хора изобщо, всеки път, когато погледнем портретите на Левски и Самуил, ще свеждаме смирено глава и ще си обещаваме, че ще дадем на България това, което можем и това, което днес тя иска от нас.
Ето защо 3 март винаги е по-особен – защото ни напомня, че нишката не се къса. Както българите от всяко време са имали свой дълг пред себе си, така и ние имаме наш. Всяко време изисква този дълг да се изпълнява различно, но въпреки това той винаги е в името на едно-единствено нещо: България да я има и да стои достойно и гордо изправена на картата на света.
Затова
Честит 3 март, българи!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram