Коледа се празнува три дни.
На първия ден празнуват имен ден всички, които носят името Христо, Христина, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Божин, а на третия, който е в чест на св. пвмчк архидякон Стефан, празнуват тези, които носят неговото име.
Рождество Христово (Коледа, Божик, Божич, Голяма Коледа) е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На този ден християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Самото название на Рождественската нощ – Коледа няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден.
При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).
ЧРождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера. В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски краваи. Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. На коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, свинско с праз, зеле с кървавица, печена кокошка, свинско, изпържено на хапки. Официален празник в България от 1990 г.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram