Миналата година, далеч преди да гръмне скандала с измислената „английска“ диплома за висше образование на кметицата, един човек, чието име ще запазя в тайна ми каза: „Ходих „на баницата“ на Гълъбина Михайлова, когато представяше Галина Стоянова още в първите дни на мандата й. И ми направи впечатление, че почнаха да изброяват следобразователните й квалификации, като много бегло споменаха предучилищното й полувисше. И си помислих, затова сме на тоя хал, защото сме страната на набедените курсове и измислените следобразователни квалификации. Докога ще ни управляват хора, които нямат свястно висше, а са си платили да завършат някакви смешни курсове, където шестиците се пишат на кило и чието качество на обучение е под дълбоко съмнение?“
Да, ще запазя името на този човек, защото работи за подопечна на община Казанлък структура. И тежко му, а той е един от малцината интелектуалци в този град, чиято ерудиция ме трогва и чието мнение има стойност за мен.
И като се замисли човек, къде е прекрасния град Казанлък, който кметицата била направила световна атракция, европейска културна столица и туристическа дестинация от глобален мащаб, за която кметските тролове пишат във Фейсбук, представяйки се за хора от други градове, очаровани от очарованието на Казанлък, та като се замисли човек, му прилошава. Прилошава му, ако си пристига тук с влак от Бургас примерно, само като види блок „Кармен“ и екзотичните гледки, които циганската махала му предлага още на влизане в Казанлък. А после – порутени складове, буренясали парцели, порутени недостроености – и така чак до гарата.
А после, на главната улица, пак разкъртена асфалтова настилка, която този път разбиха за противопожарни кранове, пак нахвърляна ситна баластра, която колите вече разпиляха, а истинско щастие е, че още някой не е катастрофирал заради поредните „заметени“ трапове.
Постойте само 5 минути край някой такъв завоалиран изкоп и ще ви настръхнат косите от автомобилното сурнене и лангуркане на тенекии. Ужасен звук! Все едно на всеки 5 секунди някой катастрофира или чупи предница.
Ама така е, каза ми наскоро една позната, която си живее тук, така е, като все ни управляват хора, които са учили за нещо друго. Примерно как се управляват детски градини.
Изобщо, казвал съм го и друг път, експериментът на НДСВ да вкара детски учителки в политиката се оказа повече от багубен за държавата. И най-вече за нашия град. Още от мандатите на Дамянов.
А може би малцина знаят, че същите тия учителки, които днес управляват общината и се отричат от батака и многомилионния дълг, в който той ни вкара града, бяха в предизборния му щаб за първия мандат. И после той ги нареди на възлови позиции в общината, въздигна ги до зам.-кметове, шефове на културата, секретари, депутати, а най-накрая – посочи за свои приемници на кметското кресло, само и само за да не бъде съден.
А детската учителка в политиката се оказа страшно нещо. Болни амбиции, неподплатени със знания, умения и образование. Ето защо детските учителки в политиката и управлението (нямам нищо против жените, които възпитават децата и си знаят мястото) си скалъпиха допълнителни образователни квалификации и ноу-хау. За да оправдаят пред електората кухата си същност.
Детската учителка в политиката е звяр във Фейсбук. Тя използва фалшиви профили, за да громи инакомислещите и справедливо критикуващите управлението й, занимава се единствено и само с интриги и кроежи как да отмъсти и накаже всеки дръзнал да се обяви срещу нея. Детската учителка в управлението управлява през Фейсбук. И вместо да си гледа задълженията, пише постове и участва в злобни чатове.
Детската учителка с безпочвени амбиции в сферата на своето поприще може да стане най-много директор на детска градина. И да спечели някой проект за саниране примерно. За да се изкачи в социалната стълбица, детската учителка, която е станала най-много директорка, трябва да напусне бранша. А какво по сигурно бъдеще от мътната вода на политиката, където пиарите изфабрикуват могат да ти изфабрикуват дори оксфордско образователно минало. На кого от електората ще му се занимава да проверява? Нали така?
Затова, като се замисля, къде е хубавия град Казанлък, когото така и не откриваме, аз си мисля, че го търсим на неправилното място. Той със сигурност сигурно е дефиниран в несъществуващите дипломи за висше икономическо, административно или управленско образование на детските учителки, които станаха кметици.
Светлозар Стоянов
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram