Казанлъчанка публикува гневен пост. Докато шофирала автомобила си, в който било 2 годишното й дете, в близост до ромската махала хвърлен камък чупи предното й стъкло. Ето и целият пост на Деляна Убчева
„05.02.2018г. Град Казанлък,булевард „Александър Батенберг“ до циганската махала.Около 18:00 часа,пътувайки с автомобила си в посока изток заедно с детето ми на 2 годинки и майка ми по автомобила ми беше хвърлен камък,който доведе до пукнато предно стъкло. В първият момент не разбрах какво точно се случи, чу се силен удар и малката започна да пищи от уплах. Спрях колата и слязах, на отсрещният тротоар някакъв мъж викаше на някого да спре да хвърля камъни по колите. Чак тогава видях стъклото и разбрах какво е станало.Взех си телефона и се запътих по посока на викането.Циганче 5-6 годишно продължаваше да мята камъни по преминаващите автомобили,докато не ме видя.Хукна да бяга и влезе в махалата като не предполагаше обаче, че и аз ще вляза.След едноминутна гонитба го хванах.То беше пищене, крещене и виене,като между временно се свързах с 112 и обясних ситуацията да изпратят полиция.Учудването ми беше как жената от спешния номер ме молеше да не затварям,но когато се огледах и около мен имаше 20 циганина схванах мисълта и.Започна се лудо крещене:110 килограмова циганка със сопа в ръка, друга която ми крещи в лицето и усещам дъха и че циганчето било болно, ако нещо му било станало и така на татък.Ще спестя по – голямата част.Измъкнаха го от ръката ми е го скриха някъде.Полицията дошла до колата,видяли че детото и майка ми стоят вътре попитали ги къде съм.Учудини,я накарали да ми звънне къде точно съм в махалата .Намерихме се,тук е мястото да изкажа благодарността си към двамата полицаи, защититиха ме,показаха съпричастност (макар и да ми казаха, че постъпката ми е безрасъдна и в пристъпа си на ярост е можело да стане голяма бела с влизането ми там), в последствие ми обясниха какво трябва да направя и към кого да се обърна.Намерихме циганката с тоягата и другата която взе циганчето. След 20 минутни молби и уговорки полицаите така и неможаха да им вземат личните карти за да им запишат имената .Разбираемо, не могат да им бръкнат в пазвата и да ги вземат.Дойде бащата,дойде майката и синът който беше вече преоблечен.Викането продължи казах ,че това е циганчето.Не издържах когато ме нарекоха „Българска ку*ко“.Тогава вече истинското викане започна,не помня с точност какво говорех но единият от полицаите застана пред мен.Тръгнах и ги изчаках да колата си. Пиша всичко това защото не искам да съм малцинство в собствената си държава,не искам да живея в страх за мен и детето ми. Искам да си понесат последствията.Казаха ми че случаите на счупени стъкла, по същият начин са доста.Не оставяйте нещата така. Не ми е до стъклото, не ми е до парите,а до това че застрашиха живота на трима човека единят от които на 2 годинки.Не искам да си представям, ако скороста с която карах беше по-висока от 40км,или беше оцелил задното странично стъкло където се вози малката!Нека повече хора прочетът това и видят,че справедливостта може и да просъществува. „
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram