Чувствам се виновен, извинявам се на всички, които съм подвел да гласуват за ГЕРБ
Светльо – честита нова книга. Кога ще бъде представянето й в Казанлък?
Планирам представянето през юни, веднага след Празника на розата, пардон „Фестивала“ на безумията. Нека има какво да коментираме.
Защо фестивал на безумията?
Фестивал на безумията на соцреториката и пролетарската манифестационна показност. Как нищо не се промени в този празник за толкова години? За мен той е едно непрестанно дежа ву, от което и на нормалните японци вече им се повръща. Пък и не само на японците.
Когато кажем Казанлък –ти си един от хората които казваш истината какво се случва в този град. За съжаление другите като че ли се страхуват?
Има един роман на Джоузеф Хелър, казва се „Нещо се случи“, написан е веднага след култовия „Параграф 22“. Там е работата, че в романа нищо не се случва, героят описва дребните душици в корпорацията, в която работи, страхът от шефа, страхът на шефа от подчинените му, интригите и прочие. Горещо препоръчвам този роман, който сякаш е писан за Община Казанлък не само в този мандат, а и през последните няколко мандата, тъй като там героите са си същите. Просто Община Казанлък е най-печелившата и „щедра“ към свои хора фирма в Казанлък, една камара народ висят на врата й, за да вземат парички – я за нова книжка, я за някое културно събитийце, я за спорт. И ОбС и кметицата раздават с пълни шепи, но само на ония, които я подкрепят, често пъти като тролове във Фейсбук. Това е истината. Община Казанлък се управлява през Фейсбук, имам чувството, че когато не са на сесия или в публичното пространство, управляващите нонстоп висят в нета. Чудя се кога работят хора като Демир Говедаров – експерт в екологията, като Светозар Запрянов – служител в звеното за кратковременното паркиране. Сиреч, ако си добър трол, получаваш и заплата, и пари. Толкова. Другото е ясно.
Обиден ли си на Общинското ръководство?
Бих се обидил на приятели. Общинското ръководство не ми е никакво, това са едни бездушни хора, скрити зад една абревеатура от 4 букви, защото без нея не струват нищо. Понякога ми е жал за Бойко Борисов, който поема негативите на цяла една шайка некадърници.
Много хора те упрекват, че си работил за ГЕРБ, а сега си против сегашния кмет. Защо?
Е, когато ГЕРБ не работи, как аз да продължавам да работя за тях. Работата ми за ГЕРБ е най-голямата ми грешка, която никога няма да си простя. Чувствам се виновен, извинявам се на всички, които съм подвел да гласуват за тази партия. Аз също повярвах, че те са единствената дясна алтернатива, хора, които обявиха, че ще градят България, а я превърнаха в държава от тоталитарен тип, в която свободата на словото не работи, телефоните ни се послушват, репресира се всеки инакомислещ, назначения и работа получават само наши хора. Другите – да мрат! А от ГЕРБ наричат всички, които не мислят като ГЕРБ комунисти. Направо не ми се мисли какво щеше да се случи с мен, ако бях останал в Казанлък след напускането си на в-к „Искра“. Сигурно щяха да ме обрекат на гладна, безработна смърт. Само че аз никога нямаше да допусна грешката да стоя в този умиращ град. Погледнете този вестник. Вестник „Искра”. В навечерието на 90-ата си годишнина хартиеното му издание прилича на гавра с труп. На гавра с една много възрастна, изнасилена 90-годишна жена, чиито безумни издатели са я гримирали в синьо, червено и розово, ха дано привлече като проститутка на магистралата погледите сред конкуренцията на вестникарските сергии. Но това вече не е вестник. Това е същият общински бюлетин от времето на Стефан Дамянов, само че под логото на в-к „Искра“. Срам ме е, че съм работил в този вестник, в който главен редактор е бил самият Чудомир. Болката ми е огромна. И тя е причинена от ГЕРБ, нещо, за което никога няма да им простя. Така не се прави. Само и само за да намериш работа на наш човек, да съсипеш нещо, градено преди теб цели 90 години. В случая с вестника. И над 130 – в случая с Общината. На мен се падна непопулярната роля да бъда нещо като черен пиар в сянка по време на предизборната кампания за Местните избори през 2011. Един ден Галина Стоянова ме повика на среща в ресторант „Капитал”. По същото време в малката зала на ДК „Арсенал” течеше някаква младежка среща на ГЕРБ, която си мислех, че съм повикан да отразявам по нареждане на тогавашния управител на „Искра” Иван Лапчев, на който пък бе наредила да ме изпрати самата Галина Стоянова. Там се запознах и с пиарката й от София, чието име вече съм забравил. Там получих това „неприлично предложение”, на което не можеш да откажеш. Изобщо, подходът на тази партия е като във фимла „Кръстникът”, любим на Бойко Борисов. Галина Стоянова обаче не пожела да излизам в отпуска, за да се обявя официално зад ГЕРБ на мен се падна задачата да напиша какво мисля за управлението на Дамянов, в типичния си силно експресивен, безпощаден и ярко метафоричен стил. Написах 7 материала, чиято есенция вече бях споделял на страниците на „Искра“ и по време на Прегледа на печата в Пресс ТВ, който правехме навремето с Пламена Терзиева и Радостина Байчева. Когато дадох материалите, в които критикувах управлението на Стефан Дамянов, Стоянова ме попита защо никъде нищо не споменавам срещу Васил Самарски. Което ми прозвуча като намек за някакви мои симпатии или страх от него. Аз й отвърнах, че нямам какво кой знае да напиша за Самарски, критикувал съм го единствено и само за отношението му към Театъра, да лобира за основния финансов ресурс на Общината за култура да отива в Общински театър „Л. Кабакчиев“. Едва си изсмуках от пръстите три неща, едното от които беше по-скоро шарж, отколкото сериозна публикация. Стоянова остана много недоволна от моята лаконичност. Но материалите ми не й влязоха в полза, защото явно се беше приготвила за Черен пиар, в случай че преди балотажа Самарски бе повел. Откъм стратегия в това отношение кампанията й беше издържана. Макар че на доста безумия се натъкнах там, пиарката й от София допускаше налудничави правописни грешки. Какво да говорим за останалите „корифеи“ на герберския пиар тогава като Демир Говедаров, дъщерята на Рамналиева и Светозар Запрянов. Мъка, мъка. Та това истината с тези материали. Нищо страшно няма, още са ми в пощата, изпратени до една много тайна лична поща на Галина Стоянова. Там може да се види ясно, че материалите са на два транша. Първият – за Дамянов, а около седмица по-късно още три за Самарски. Това е. Но аз не се отричам от написаното, даже съжалявам, че не видя бял свят. Но обмислям да ги публикувам във Фейсбук, за да престане тази озлобена жена, казанлъшката кметица, да спекулира с името ми.
Обвиняват те, че си писал поръчкови материали?
Какво значи поръчков материал? Писал съм много неща по поръчка на обикновени хора, я на някой, за когото Общината нехае да му събори надвисналата стена от съседна полуразрушена къща, я някъде по старата река паднала върба и задръстила коритото. Такива поръчки съм изпълнявал. На обикновените хора. И, трябва да се признае на Общината, след мои материали си вършеха работата. Може би затова не ме обичат. Защото ги карах да работят. Помагах на ония, които представляват „общината” с малка буква, а не ония, които се пишат отпред с главно „О“ в едноименната сграда на ул. „Розова долина“. И са се ояли също като едно толкова голямо „О“, а и са раззинали като „О“, подобно на един определен човешки орган, готов за манипулации от страна на външни интереси. Колкото до намека дали съм взимал пари от партии, та кой журналист не го е правил. В крайна сметка нашия труд да не е безплатен? Посочете ми един журналист, който в Казанлък не е взимал пари от партия, и аз веднага ще ви докажа, че този журналист има проблем с журналистиката. Просто никой не се е поинтересувал от услугите му, защото не ги смята за професионални.
Много недоумяващ е факта,че те нападат журналистите – твоите колеги. Нещо което го няма никъде в България. Как мислиш?
Ония, които ме нападат, се облажиха най-много. Не само с пари, а и с топли службици, с екскурзии в чужбина на общинска сметка, с хонорари, с общински коктейли и кетъринг. Добре, че Галина Стоянова дойде на власт, за да лъснат всички дребни душици в казанлъшката журналистика. Онези, които винаги са ламтели тайно за власт, за облажване в общинската каца, защото толкова им бяха силиците на горките в журналистиката. Учудвал съм се как само аз понякога се осмелявах да пиша неща, които между колеги коментирахме и се възмущавахме всички. Но те – само тайно. На маса. В тази силно наклонена като везна в полза на Общината журналистическа обстановка днес мога да отлича само Жоро Манев и всички, които работят в екипа на Пресс ТВ. Те се опитват да говорят истината, макар и на твърде евфемистичен език. И Десислава Петкова. За мен беше искрена изненада нейната позиция в този мандат, след като миналия мандат симпатизираше на общината. Сега Петкова блести с целия си журналистически блясък. Всички останали журналисти, а в това число писатели и поети, които също би трябвало да бъдат съвестта на един град, няма да ги изреждам поименно, се облажиха кой с общински пари за книжка, кой с общинска служба, кой с пари под или над масата за ударни пиар материали и лъжливи хвалебствия, които бяха откровена лъжа. Никога не съм очаквал, че ще видя в действителност как е действал сталинизма в СССР, и то в родния ми град. ГЕРБ ни го демонстрира нагледно. Изобщо, смятам, че работата на журналиста е да казва истината на обикновените хора, да се дистанцира на момента от политическата сила, на която е симпатизирал по време на изборната кампания, ако тя дойде на власт. В Казанлък днес 99% от журналистите лакействат и кокетничат в нозете на Галина Стоянова. А това ще й изиграе много лоша шега. В момента, в който псетата й почувстват, че тя губи властта, ще се отръскат от „симпатиите“ си към нея и ще хукнат да се умилкват в нозете на новия си господар. А тоя филм вече сме го гледали. И преди. Само дето малко помним. А разликата между мен и останалите е в по-добрата памет. Нищо повече. Обвинявахме Дамянов, че е диктатор, а се оказа, че по него време в Казанлък се правеше една от най-стойностните журналистики. Дори общинският вестник „Искра“ си позволяваше свобода, каквато явно няма да има никога вече.
Как виждаш бъдещето на Казанлък?
Казанлък ще се оправи, когато Стара Загора и Габрово престанат да му бъдат съседни общини. Метафорично казано.
/Presstv.bg/
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram