Роза цъфна, пролет пукна… Казанлъшка душа, можеш ли разбра, що не плаче, а се радва (х2).
Горе-долу така би звучала перифраза на популярната песен на Слави Трифонов и Ку-ку Бенд, ако съотнесем либретото й към днешната казанлъшка ситуация.
И тук не говоря само за кметската паплач, ангажирана на общинска заплата, която се охрани, угои се тоя мандат, забравила дупките, от които изпълзя. Тук става дума и за всички онези, които са на общинска паша, по тоя или оня начин, под масата или на масата (с чупки в кръста), всички онези, на които много им се ще безгрижният им живот да продължи поне още един мандат, само още четири годинки, за да си дооправят съвсем положението. Това са хората, които пляскат бравурни постове за работата на кметицата или собствената си такава, всички онези, които ни убеждават във Фейсбук, че алтернатива на Галина Стоянова няма, всички онези, които са готови със копита и глиги да бранят копанята си, и докато се уригат, вие трябва да им ръкопляскате.
Много пъти съм се чудил, защо Галина Стоянова се заобиколи с толкова некадърен екип. Екип, който вместо да си върши пряката работа, която не може да свърши като хората, се занимава с глупости. Вземете например главния архитект. Всичката Мара втасала в облика на града, той тръгнал буквички тип „Холивуд” да проектира, разноцветни, налудничави, кичозни, 30 проекта били изготвени, сума пара за проектиране и екип потрошена, само за да се угоди на капризите на кметицата, която видяла такива буквички в Амстердам.
Ми тя и до Франция ходи, това означава ли, че в знак на френска солидарност трябва да шибнем и една реплика на Айфеловата кула на площада. Тъкмо ще я украсяваме с лампичмки по Нова година, направо ще спестим за коледна елха.
Казвали са ми люде, които иначе мислех за разумни, но тъй като вече са оплетени във финансовите игри на властта, та такива са ми казвали нееднократно, „екипът си е нейн”, тя си избирала хората, с които да работи. ОК, може, нямам нищо против, ако Галина Стоянова управлява частната си фирма, да си избира, който си поиска за персонал. Но когато си кмет и екипът ти обслужва хората, той трябва преди всичко да работи в услуга на същите тези хора, които плащат и кметската ти и техните общински заплати. И абсолютно мое и на всеки друг казанлъчанин, който като мен още си плаща данъците в тая община, изконно, суверенно право е да критикува работата на твоята шайка житейски неудачници, които в друг, нормален мандат, дори не биха наели да метат с метли от клони площадчето пред ДНА-то.
Освен безумните назначения на хора, които, ако не никой не познаваше, то ги познаваше като от години безработни, хора, които като прах на тъпан все не можеха да си намерят и да се задържат дълго на едно и също работно място, или такива, които са били изгонени от Общината в предходни мандати, за това или онова прегрешение. Общо-взето, това е профилът на двата типа кметски служител, с който се саобгради Галка. Поради простата причина, че сериозните хора не й се вързаха на акъла.
Да, това е простата причина, повтарям, ама много простата, поради която кметските служители, финансово зависими от Галина Стоянова, ходят под строй на Празника на розата, приемат всяко действие, гаф, издънка и нейна проява безкритично, а когато се приберат вкъщи, бързат да си направят домашното, поствайки розови снимчици, придружени от наивни текстчета и аплаузи по повод видяното. Убеждават ни, че Маскарадът във Венеция, Фестивалът в Рио, Гей-парадът в Ню Йорк нищо не струват, в сравнение с нашия, единствен и неповторим Празник на розата, същите тия хора, за които едно ходене от Източното до Западното е равносилно на екскурзия в чужбина.
Миналата година, спомням си, някой беше постнал снимки и видео във Фейсбук от Празника на розата в Измир. Еми, няма какво да се лъжем, по-хубаво изглеждаше. А ей го къде е Измир, идете и вижте!
22 млн. лв. инвестиции, чета, щели да бъдат вложени в община Казанлък за доизграждане и изграждане на градска среда, градски транспорт, образователна и социална инфраструктура. Това заявила Лиляна Павлова.
Обещаването обаче не е като даването! Като са толкова дащни тия от ГЕРБ, що не й дадоха вече тия пари на Галинка, на колкото всъщност възлиза средно държавната субсидия към един годишен бюджет на Казанлък, а?, питам, що не й ги дадоха още тая година, може и да й е последен тоя мандат? Смятайте, че спечели ли отново изборите, обещанията лесно ще бъдат забравени. Така и така гласувахте за нея, кви милиони, кви 5 лева!
Днес уважаемата ви кметица е загрижена много повече за санирането на ромския „Кармен”, отколкото за собствените ви жилища. Същите тия роми, чиито циганета с нецензурни думи и жестове крещят: „Българите да умрат, циганите да живеят!”. Вижте публикацията, придружена с видео, на кореспондентът на БГНЕС от гетото.
„Автомобилите са замервани с камъни, пръчки и боклуци. Шофьорите на смеят да направят забележка на ромите, тъй като в непосредствена близост е махалата. Страхуват се да не се повтори инцидентът от Гърмен от преди няколко дни. Просто подминават, или избират друг маршрут”, пише в публикацията.
Ромските деца безчинствали, от заснетия материал ясно се вижда как ромчетата се качват по българските тераси в съседство и оттам скачат върху гаражите ви. Хората се страхували да излязат, а само недоволно и уплашено гледат през прозорците. За тези ситуации са подавани десетки сигнали на телефон 112, но засега са безрезултатни. След последния случай, когато там е изпратен екип на полицията да въдвори ред, докато ром си показвал гениталиите на преминаващите коли и деца, полицаите са били пребити.
И ромите, и българите обаче имат еднаква стойност за тая община. Те са важни, само докато гласуват за Галина Стоянова. И понеже на ромите може да се разчита, те минават пред българите с приоритет, за тяхното саниране и бТВ ще снима, и песни и легенди още дълго време ще се пеят.
„Като не ви харесва, махайте се от нашия хубав град!”, вият в социалната мрежа кметските тролове срещу всеки инакомислещ глас на разум.
Да, до мига, когато един ден в същия този град останат само кметицата, нейните хора на общинска заплата и ромите, които да гласуват за тях, щото просто няма да има за кой друг.
Изобщо, кметската „надпревара” този път се е превърнала в нещо като надбягване с един кон. И много ми прилича на ситуацията с избора на управител на в. „Искра” преди 4 години. Всички знаеха кой ще спечели, никой не се яви конкуренция. Резултатът е налице. Вестник има, но по-добре е да го няма. Никой не знае излиза ли още и кой изобщо го чете.
Това очаква и гладът. Съдбата на един никому ненужен вече вестник. Който съществува, само за да вземат едни наши хора в него запалата.
Светлозар Стоянов
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram