Празници днес

  • Св.свещеномъченик Власий, епископ Севастийски. Св.мъченик Георги Софийски Нови. В народната традиция – Св. Влас или Власовден – празник за рогатия добитък и овцете – да не заболяват от смъртоносната болест влас.
  • Световен ден на болния. За пръв път е отбелязан през 1993 г. Смята се, че в този ден през 1858 г. на 14-годишното момиче от френското градче Лурд за пръв път му се е появила Богородица. Целта на този ден е всички сътрудници на медицинските организации, вярващите, гражданското общество да почувстват необходимост да се грижат за болните и немощните, за да облекчат страданията им.
  • Международен ден на жените и девойките в сферата на науката. Отбелязва се от 2016 г. по инициатива на Генералната Асамблея на ООН.
  • Световен ден за безопасен интернет. На 11 февруари светът отбелязва Деня за безопасен интернет – една инициатива на Европейската комисия, която с годините излезе извън рамките на Европа, за да обхване над 100 държави на всички континенти. Координатор на събитията е европейската мрежа от центрове за безопасен интернет Insafe чрез своите членове -национални центрове за безопасен интернет.

ПРАВОСЛА

  •  Св. свмчк Власий (Власовден).   

В народната традиция. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. В Северозападна България “секат влас” на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове. Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram