Срещу Нова година на 31 декември срещу 01 януари, наричана още Сурваки, се прави втори Бъдни вечер /Каден вечер/.
Според традицията на 31-ви декември се приготвя новогодишна питка, наречена още Василиева, в която задължително се слага паричка. С какво е свързан този обичай, защо се прави това?
Обичаят в новогодишната питка да се поставя паричка е свързан с житието на Св. Василий. През 4-ти век той бил духовен пастир на град Кесария.
Император Юлиян заплашил, че ще изгори града и ще плени жителите му. Василий призовал всички да донесат злато, сребро, скъпоценности и пари, за да ги хвърлят в нозете на самодържеца и да го омилостивят.
В опасния час Василий имал видение и с помощта на Св. Меркурий императорът бил убит, а градът спасен.
Василий решил да върне парите на хората, но не се знаело кой колко и какво е дал. Тогава той наредил да направят пшеничени питки, като във всяка от тях се постави от златото и среброто. Светецът благословил питките и ги раздал на хората.
Оттогава се търкулнала Василиевата питка с паричката – до днес.
В българската традиция – когато приготвя новогодишната питка, жената облича празнична премяна. Докато меси питката, тя прехвърля през ума си всичко, от което зависи благоденствието на нейното семейство. Изрича мислите си в благословии и ги въплътява в шарките върху новогодишната питка. А всичко, което не може да изрисува, тя “назовава“ с дрянови пъпки – късметчета и ги влага в тестото – здраве, късмет, женитба, нова рожба. . . Накрая пъхва сребърна паричка за – късмет за имотност и благоденствие. Когато новогодишната питка се опече, стопанката я подрежда в центъра на празничната трапеза. Хлябове с различна големина и форма се приготвят също и като дар за обредните гости по празниците – сурвакари, които идват да благословят с песни и наричания сбъдването на всички надежди през Новата година.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram