Въпреки че всички народи през всички времена смятат приятелството като една от най-големите социални и морални ценности, те винаги са считали и считат, че „истинското приятелство“ се среща изключително рядко, а разцвета на това приятелство, обикновено се отнася до миналото, представяйки го като един идеал, преобърнат в миналото.
ПИСАНИЕ ЗА ПРИЯТЕЛСТВOТО
Дончо Цончев
Как просто се гледаме един друг, когато се срещаме.
Как се радваме един на друг и когато само се сещаме един за друг.
Как не очакваме нищо един от друг, като в същото време се надяваме на неясното всичко от единия за другия и обратно.
Как сме горди, когато всички останали стават свидетели на нашето приятелство.
Как красива и чак щастлива е утехата, че каквото се отнася за единия, то по някакъв сериозен начин важи и за другия.
Как не трябват много думи помежду ни, за да знаем със сигурност, че това, което усеща единият, е в душата и на другия.
Как успокоително е за единия и за другия, че двамата съществуват по едно и също време.
Как спасително е да си убеден, че ръцете на другия ще те задържат, когато си залитнал да се пльоснеш.
Как сладко и достойно е да спреш другия, когато той се подхлъзне опасно.
Как велико е да разнищиш мъката си на кълчища пред другия и после той да изпреде от нея нещо смислено, спокойно и хубаво.
Как несамотно е да имаш истински приятел и какъв божествен е куражът, който си разменяте взаимно.
Как безсмъртно е да продължава вашият разговор и когато единият от вас вече го няма.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram