На 1 март, според народната традиция, е празникът Баба Марта – Марта, Летник или Ново Лето. Това е първият ден на пролетното обновление, денят в който една от най-красивите и богати български традиции завладява всички. Със закичването на мартеници всеки от нас днес чува и изрича най-хубавите и искрени пожелания за здраве, дълъг живот, радост, сила, щастие и късмет – прекрасните символи на уникалната българска мартеница.
Честита Баба Марта!
Честито на имениците!
На 1 март се почита Света преподобна мъченица Евдокия.
Именици днес са: Марта, Мартина, Мартин, Евдокия.
Имен ден за името Мартин е и 14 април, когато се почита Св. Мартин.
Баба Марта Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, новия живот. Тя спохожда хората и посевите, облечена е в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута е в червени вълнени чорапи.
В народната представа на българите Баба Марта е стара куца жена и, за да се подпира, носи железен бастун. Името й е свързано с месец март. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана, времето е студено, а когато се смее – топло. По-голямата част от ритуалите имат за цел да я омилостивят. Баба Марта има и много изисквания към хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. На нейния ден тя обича да вижда млади жени и момичета, което означава, че времето ще е хубаво.
Магията на бялото и червеното На 1 март всички българи си закичват мартеници – на ревера, на ръката или на шията. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.
Затова мартеницата е символ на здраве, дълголетие, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, бели са дрехите и на светците и ангелите. Червеното е цветът на жизнеността, здравето и любовта. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка и на млади животни, за да предпазва от зло и да носи здраве. В Родопите мартениците се правят от различни цветове. В Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синият цвят е олицетворение на небето и земята. Зеленият цвят е знак за плодородие, здраве, възраждане, празничност. Конците се усукват задължително наляво. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви – за здраве и сила, скилидки чесън – за предпазване от зли демони, мъниста – против уроки, паричка – за благополучие. Мартениците се свалят тогава, когато човекът види първият щъркел или лястовица и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
Една красива легенда Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух. Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След като основали държавата си, ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили копър наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хана, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1-ви март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца – и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие. Съществуват и предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е фактът, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.
Обичаите Пъстра гама от поверия и представи предопределя множество обреди и обичаи, свързани с първия мартенски ден. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си, тъй като хората вярват, че Баба Марта ще влезе само в чиста и спретната къща. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно. После домакинята мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта „на чисто и червено“, че да бъде тя усмихната и добра. През целия ден старите жени не излизат от къщите си, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.
Някои от обичаите на 1 март са свързани с изгонването на злите сили, те включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, като всички след това прескачат жаравата. В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се дворът с дрънкане на метални предмети и наричания.
Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности. По избрания ден някои съдят и за характера на човека, който го е предпочел.
Извън България
Извън българската етническа територия мартениците се срещат и в някои области на Румъния, Молдова, Македония, Албания, Сърбия и Гърция – на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram