На 14 май е Мая, Маето – чисто женски, оригинален, весел и жизнерадостен ромски празник и ден на шегите и лъжата. Празнува се, когато узреят черешите. Свързан е с гадаенето и предсказването на бъдещето. Завършва с обща трапеза, в която не участват мъже.
Как ромите празнуват Мая, Маето
На 13-ти две жени украсяват едно котле с венец от цветя и рано, преди изгрев слънце, мълчаливо го пълнят с вода от три чешми. Късно след обяд, с котлето в ръце, двете обхождат къщите и всяка жена слага в него обица, пръстен или друго. След обиколката го оставят под стрехата на избраната къща, за да се вижда от звездите, покрито с много тънка кърпа. Освен двете жени и домакините на къщата, никой не знае къде е котлето.
Рано на 14 май – денят Мая, момичетата отиват на полето, берат „мая цветя”, закичват се с тях и ги връзват на кръста си. Събират роса от цветята и мият лицата си, за да не ги боли глава, и пеят „Маята да я съберем, на момичетата да я дадем, ни глава, ни кръст да ги боли, ами да остаряват”.
Късно след обяд всички, които са оставили белег (нещо свое) в котлето, се събират в двора. Избират едно момиче на около 10 години, което предварително е подготвено какво да прави и какво да говори. То е облечено с рокля, забулено с кърпа през главата и с огледало в ръцете.
Всички жени са закичени с цветя на главите си и са опасани с върбови клонки. Една от тях запява песен, характерна за този празник. След песента момичето започва да вади един по един предметите и ги държи под кърпата, а някоя жена изрича предсказание на собственичката. Едва тогава момичето показва предмета, наречен за късмет, за щастие, женитба, деца.
Някоя по-възрастна жена, облечена като булка и с шалвари, започва да се търкаля „за здраве на всички събрали се”. После става, играе хоро, кючек, разказва смешки, закача присъстващите. Макар да казва много критични неща, никой не трябва да се сърди или да се чувства обиден.
След изваждането и наричането на всички предмети, оставени в котлето, започва гощавката и веселбата – яденето е купено с общи средства. Пие се с мярка. Когато имат повече средства, викат музикант да им свири и се веселят до вечерта. Мъжете не участват. Дори стопанинът на къщата, в която жените се събират, не присъства. На момичето, вадило предметите от котлето – мартифила, даряват дрехи, обикновено рокля, блуза, чорапи или нещо друго.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram