Роберт Леви, лидер на „Протестна мрежа” и едно от знаковите лица на протестите в страната от 2013 г. досега, остро осъди политиката на Община Казанлък да изпраща сигнали срещу журналисти в Районна прокуратура и РПУ-Казанлък, за да ги сплашва по повод сигнали срещу техни публикации, както от страна на кмета Галина Стоянова, така и от граждани, приближени до нейното управление.
Роберт Леви се свърза с редакцията на PRESS TV и в телефонен разговор изрази възмущението си от факта, че в Казанлък с полиция биват заплашвани журналисти, които се опитват да си вършат пряката работа.
Роберт Леви е може би най-легендарната фигура на поне две поколения. Той е поет и скитник, скандалджия и революционер. Обиколил е на стоп България на длъж и на шир. Познава хиляди хора и места. Някак неусетно и продължавайки да обикаля, той успя да завърши българска филология и културология, да се ожени и да създаде две деца, да издаде две стихосбирки – “Един от върха на иглата” и “Вавилон”, да направи с помощ от приятелите (група “Лоши комшии”) авторски албум – “Неон”, да спечели наградата “Поки” на фестивала на бардовската песен в Харманли през 2006 г. Работил е като журналист, сценарист и режисьор на филми. Днес той е организатор на поредица поетични четения, станали култови в столицата под лейбъла „Поети в кадър”.
Освен че е казанлъшки зет, пряко заинтересуван от слуващото се в Града на розите, Роберт Леви е един от основните организатори на зимните протести през 2013 срещу политиката на енергийните дружества, както и срещу управлението на кабинета „Орешарски”.
Нещо повече, Роберт Леви се готви да кандидатства за книгата на „Рекордите на Гинес” в качеството си на протестър, който не е пропуснал нито една демократична демонстрация през последните повече от 25 години, още от времената на сформирането на „Екогласност” и първите и изяви в знаковата градинка на „Кристал” в столицата.
Ето и пълният текст на изявлението на Роберт Леви:
„Не мога да разбера, защо се атакуват журналисти, които са посочили някаква слабост. Просто не го разбирам. Ако аз съм един кмет в общината, като ми е казано, че е много вероятно да е скъсана дигата на онзи там микроязовир, пращам хора да проверят и като се окаже вярно, първо подюрвам гражданска защита, да ги питам, къде са бляли, подюрвам собствената си администрация, защо научавам от журналисите, а не от тия на които им е задължение, след това пращам хора да оправят проблема, лепвам няколко глоби на тия, които отговарят за този микроязовир, за да си напълня хазната, и казвам:
„Ако още един път науча нещо подобно от журналисти, членовете на администрацията да си пишат заявленията за напускане!”.
Иначе трябва да ги уволня дисциплинарно и да не могат да си намерят никъде другаде работа.
Това е хем полезно за общината, хем аз си трупам политическите точки. Да атакувам журналисти, това означава да не си купя антибиотик от аптеката, като съм болен, а да нападна лекаря, който ми е поставил диагноза.
Информацията, която получавам, че общинското РПУ привиква журналисти, това пък е съвсем извън всякакви понятия. Не е работа на полицията по никакъв начин да се занимава с журналистически текстове, освен ако те не съдържат очевиден сигнал за престъпление.
И пак не е работа на полицията, би следвало градската прокуратура да се задейства, а не полицията.
По по нито един закон в страната журналистически материал, дори насочен не само срещу кмета на общината, дори срещу шефа на полицейското управление, изобщо не подлежи на полицейско привикване и репресии. Не напразно употребявам думата „репресия”, това си е репресия едно към едно. Това означава, че пнякой иска да сплаши журналистите при изпълнение на техните служебни задължения. Но да препятстваш някого да изпълнява по съвест служебните си задължения, това е наказуемо по законите на страната.
И ако има областна дирекция на полицията, тя трябва моментално да разследва има ли викани журналисти в РПУ-Казанлък.”
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram