ЕДИН ПЪДАР КОПРИНКА НЕ ПРАВИ

Пъдарят е като една лястовица. Обикновено пролет не прави. ако и лястовиците да са две. Ако се вземат предвид и битовите навици на пъдарите, които като пияни лястовици често си свиват гнездо под някоя сянка, то тая герберска пролет дето вече 7-8 години, ще дойде на кукуво лято.

Но – по същество. Искрен смях ме напуши наскоро, когато прочетох, че след среща с кмета и жители на село Копринка – среща, провокирана от многобройните жалби, кметът на общината Галина Стоянова, придружавана от целия й екип, отишла на място да се запознае с мъката на редовно ограбваните от роми местни жители.

Проблемът, както го дефинират местните, е, че ромите от махалата край язовира „Копринка“ се препитавали с кражби на всичко, отглеждано от стопаните. Мачкали реколтата с каруците и конете си, беряли ябълките и орехи на зелено, царевица и сливи, за да ги изтъргуват по други населени места на далеч по-ниски цени от нормалното, изпосекли, де що има за сечене в околията.

След бурни селски дебати, кой крив, кой прав, на които без да съм присъствал, мога да си ги представя (прехвърляне на топката от селския кмет на Общината и обратното, та свят да ти се завие), великата и справедлива майчица на цял един град и прилежащите му села взела мъдрото и страшно ефикасно решение да спре ромските набези и да озапти махмурлясалите гринговци с накървавени от перманетния махмурлук очи с… представете си… още един пъдар.

Двамата заедно със стария пъдар и с кмета на населеното място, съвсем като в някаква детска приказка за бели лебеди и Снежанки, щели да имат изключителната отговорност да изпълняват задълженията си по Наредбата за охрана и опазване на земеделските имоти и селскостопанската продукция, съгласно която имат право да отнемат имущество в полза на Общината, включително животни и каруци.

В края на месец август кметът насрочила втора среща с жителите на селото, за да се видят резултатите от тази мярка.

И с това Стоянова, като един Пилат Понтийски, си измила ръцете от отговорността, която носи за живота и съдбата на хората в Копринка, селата и целия град.

Вие представяте ли си как двама пъдари, ако ще и барабар с кмета, ако и да са въоръжени, ще противостоят на цели орди, истински пълчища рошави и мръсни тролове, досущ като тия, кметските, дето нонстоп висят във Фейсбук, та представяте ли си как тая скромна дружинка може да се противопостави на запасалите ножове роми.

За никого, мисля, не е тайна, че гората по стария път за язовира, писал съм неведнъж, вече е изсечена, а от дъбовата кория, чийто пънове стърчат над земята повече от метър, вече не съществува.

На срещата в Копринка станало ясно още, че ромите в язовирската махала живеели в общински жилища и не плащали наем за тези жилища. Общият им дълг възлизал на над  20 000 лева. Лошата Стоянова ги предупредила, че ще бъдат уведомени с писма да се издължат в 7-дневен срок и след посочения период неизрядните роми щели да бъдат изведени от общинските си обиталища.

На ромите щяла да се предостави възможност да си закупят парцели и да си построят жилища с отстъпено право на строеж.

Аз не знам колко плащат ромите там на месец, но колкото и да плащат, много са тия пари. Защото в оня квартал жилищата приличат на обори. Друг е въпросът, доколко самите роми са виновни за състоянието им, доколко общината през годините е била немарлива или направо мързелива, та да спечели един сносен европейски проект, в който да им се изградят жилища. Поне за циганите Европа пари не жали, виж, общинарите със „скъсаните от работа задници“, както им се изрази кметицата, май наистина се стискат да си понапънат задниците да поработят, може би защото току виж си изпуснали „скъсаните задници“ в гащите.

Първо, роми от писма не се плашат. Ромите не могат да четат.

Второ точно тия роми там са толкова бедни, пари за хляб нямат, те щели, моля ти се, възможност да им предоставят да си купели жилища с отстъпено право на строеж.

Само една малоумна общинска управа, която никога не е стъпвала във въпросния квартал, може да приказва подобни глупости чрез пиара си.

Та нали като прокудиш тия хора оттам, ще отприщиш такава социална бомба, ще ги обречеш на още по-голям глад и скитничество, ще ги изправиш като за разстрел пред язовирната стена, а ром опрян на стената лесно нож вади и последиците ще отнесат съвсем невинни люде, убеден съм.

Съвсем друг е въпросът, че коритото на река Тунджа редовно се трали с багери, които изнесоха всичката възможна баластра оттам. Всеки, който има навик да спортува, тича или кара колело по стария път за язовира знае прекрасно това. Всеки, който обича разходките знае също, че коли на една определена герберска фирма, която се занимава с преработка на дървесина, напоследък също се навъртат там.

Явно след като опоскаха опаленото „Тюлбе“, сега са вдигнали мерника и на язовирските кории.

И като стана дума за „Тюлбето“, питам се, не му ли е времето пак да гори? Ето, задържа се безоблачно, дъждовете секнаха, ха да видим сега дали кметицата пак ще се оправдае, че била неподготвена?

Ето, подготвям я.

Светлозар Стоянов

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram