Един бивш арсеналски работник „издигнал се“ до чиновник в отдел „Екоконтрол“ в община Казанлък е доволен, че бил постигнал мечтите си. То големи мечти наистина. Човек готов да е трол само и само да угоди на кмета и да се изживява като журналист по неизвестни причини ме попита за уволнения и дела водени от уволнените от кметицата Стоянова.
С голяма болка ще му разкажа на Димир Говедаров нещо, което не исках да засягам публично, но ще си го позволя заради паметта на един голям човек и неговото унищожаване от кариеристите във властта. Не е тайна, че писателят и журналист Веселин Стоянов ми беше голам приятел. Последните месеци от живота му изживя сам и изгонен от кметицата, но до него бяхме приятелите му. За да съм точна в разказа си попитах за подробностите около последните му мисли и чувства и случки негови много близки като Иван Янев, Антония Драганова, адвокатът му.
Веско почина през март на 56 години. Известно време преди да стане кмет Г.Стоянова той работеше във „Връзки с обществеността“ в общината. Беше назначен по програма за инвалиди, финансирана от държавата. Веско бе с 82% инвалидност. Когато се смени кмета той безуспешно и като истински джентълмен опита да говори с кметицата и да разбере дали оставането му на работа според нейното мнение ще е факт или не, за да е наясно. Не получи внимание, нито отговор, започнаха да го мотаят-днес иди на гробницата-там ще работиш, утре иди в музея, вдругиден в ГРАО. Последно „работи“ в коридора на ГРАО в продължение на три дни на студа на един стол сред клиентите седеше безполезен. Големия български писател и журналист остана унизен в коридор. Разболя се от пневмония в студа на коридора, подаграта му се обостри и влезе в болница, после го уволниха. Заведе дело, то се точи година и половина. Общината все обжалваше, макар съда да постановяваще в негова полза. Накрая Веско спечели връщане на работа. Не искаше да работи в общината, защото казваше, че и стените там са пропити с интриги. Беше голям критик на отдел „Култура“ и тъпотиите на шефката на този отдел и всички некадърници там. Въобще не искаше служба сред такива безхаберници както сам ги наричаше, искаше да се махне Слава богу разбраха се нещо с Галина Стоянова при връщането му от съда-той не иска служба в общината, а тя ще му изплати обезщетението, което му се полага за неправомерното уволнение. Той се прибра вкъщи и преживяваше от хонорарите на колумнист и от редактиране на книги. Получи обезщетението от общината за уволнението си и не можа да го похарчи дори. Беше доволен, че е свободен, но му беше тъжно, че е неоценен. Казваше, че не е само той и се смееше на този „състав“.
Така се отстраняват кадърни хора, талантливи и хора които са историята на града. Някой ден ще говорят че Г.Стоянова е живяла по времето на Веско Стоянов и се е разправила с него унизително. Димир Говедаров ще се пърчи, че го е знаел кой е, но никой няма да му вярва, понеже класата на кметицата и димировците й е толкова ниска, че никога няма да могат да се докоснат до тази на бай Вес, а той гордо ги подминаваше с израза „стават грешки в тая администрация“.
Прости ми Веско, че написах това. Трябва да се знае.
Десислава Петкова
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram