17 май е Световен ден за борба с хипертонията. През 2017 г. мотото е „Нормални стойности на кръвното налягане – нормални стойности на сърдечния ритъм“. От 2005 г. насам Световната Лига по Хипертония отбелязва в този ден с цел да информира хората по света за опасността от заболяването. Целта е да се обединят усилията на медицински специалисти, пациенти и институции за популяризиране на социалната значимост на заболяването, за важността на превенцията, контрола и лечението му. Световната здравна организация също акцентира върху хипертонията, като глобален проблем за общественото здраве. Тя е най-масовото заболяване в света и в съчетание с други рискови фактори като повишен холестерол, тютюнопушене, затлъстяване, диабет формира висок сърдечно-съдов риск.
Всеки пети у нас страда от високо кръвно, а възрастовата граница на заболелите спада. Границата на хората с високо кръвно е вече под 40 години. Статистиката показва, че броят на хипертониците, които получават лекарства по Здравната каса, надхвърля милион и 200 хиляди души. Проблемът обаче е, че много от хората не знаят, че имат подобен проблем и вземат мерки едва когато състоянието им се влоши. Освен инсулти и инфаркти, високото кръвно налягане причинява неврологични и бъбречни заболявания, ако не се вземат мерки навреме.
С идеята да се заостри вниманието на хората към това опасно съвременно заболяване и те да вземат мерки, всяка година в редица български градове се организират акции, в които медици дават консултации и безплатно мерят кръвното на всички желаещи. През 2017 г. в България това ще стане в 11 града.
Артериалната хипертония (АХ) е водещият глобален риск за смъртност, отговорен за 9.4 милиона отнети човешки живота годишно. Тя е причина за мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти, за сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт, като 50% от инцидентите са при лица на възраст от 45 до 69 години.
Всеки трети в света е с високо кръвно налягане, а ефективно лекуван е само един от трима.
България е с честота на хипертонията около 55% при средна за Европа 30-45%. У нас хипертониците са около 2 милиона, като адекватно лекувани, с постигнат контрол в последните години, са около 37%. Адекватното лечение на АХ удължава живота. Снижението на систолното артериално налягане с 12 mm/Hg за 10 г. спасява от смърт 1 от 11 лекувани пациенти, понижава честотата на мозъчния инсулт с 35-40%, на миокардния инфаркт с 20-25% и на сърдечната недостатъчност с 50%.
Затлъстяването е рисков фактор №1 за АХ. Метаболитният синдром е изключително широко разпространен в световен мащаб и може да се открие при поне 1/3 от пациентите с АХ, като увеличава значимо риска за сърдечносъдови усложнения и бъбречни увреждания, повишава общата смъртност 1.5 пъти и влошава изхода на сърдечносъдови заболявания 2 пъти.
Затлъстяването е проблем и сред подрастващите. В света се отчита, че 1 от 6 деца е със свръхтегло, а в САЩ – 1 от 3.
По данни на Българското ендокринологично дружество, затлъстяване у нас имат 34,93% от населението ≥ 20 г., а наднормено тегло – 38,95%. Това означава, че всеки втори български мъж (45%) и всяка трета българска жена (32,4%) между 30-60 години е с наднормено тегло. По-тревожен е фактът, че 40% от българските деца (21,9% от момчетата и 17,7% от момичетата между 5-17 години) са с наднормено тегло или затлъстяване. Това говори не само за естетичен проблем, а за проблем на влошено здраве, на риск за редица сериозни, заплашващи качеството и продължителността на живота заболявания.
Тясна е връзката на коремния тип затлъстяване с артериалната хипертония. Сантиметрите на коремната обиколка, които носят повишен сърдечносъдов риск за мъже са над 102 см, а за жени – над 88 см.
Намаляване на телесното тегло чрез нискокалорийна диета и повишена физическа активност може да повлияе затлъстяването и това се препоръчва като първата и най-значима стъпка в терапевтичния подход за редукция на телесното тегло, а от там и като първа мярка за намаляване на сърдечно-съдовия риск, превенцията и/или лечението на ЗДТ2.
Редукцията на телесното тегло води до редукция на артериалното налягане. Понижаването на теглото с 10 кг води до понижаване на систолното налягане с 5 до 20 mm/Hg, а също и до подобряване отговора към медикаментозно лечение.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram