На 1 декември в Казанлък е роден Любомир Петков Кабакчиев – български актьор и театрален режисьор.
Малцина знаят, че роденият в Казанлък любим на няколко поколения артист, завършва право, а след това едва и ВИТИЗ и прави зашеметяваща кариера в театъра и киното.
Сценични изяви има още като ученик – на сцената на Народно читалище „Искра“ в родния град. Играе в Народния театър „Иван Вазов“. Едновременно играе в театрални постановки и се снима в киното. Дебютира с филма „Утро над родината“ през 1951 г. Филмови роли в: „Забравете този случай“, „Хора и богове“, „На всеки километър“, „С пагоните на дявола“, „Ребро адамово“ и др. Занимава се и с преподавателска работа. През 1969 година става почетен гражданин на Стара Загора.
Председател е на Съюза на артистите в България от 1970 г. до 1986 г.
Днес името на Любомир Кабакчиев носят театърът в Казанлък, основан през 1998 г и улицата към Тракийската гробница. Паметен знак е поставен на сградата на НЧ „Искра”. Отвъд океана, в САЩ, в Балтимор за големия българин напомня барелеф, изработен от Валентин Старчев по поръчка на американски актьори. Благодарение на Л. Кабакчиев е осъществено турне със спектакъла „Ретро”, в който той играе една от главните роли. Друг голям скулптор – Величко Минеков, е изваял надгробния паметник на Кабакчиев в Софийските централни гробища.
Неувяхващата роза на ред 1, стол 1. На 20 октомври 1998 г. по време на официалната церемония по откриването на професионалния театър в Казанлък на името на Любомир Кабакчиев бе въведена традицията: на всяка премиера на нов спектакъл на театралната трупа място №1 на първия ред в зрителната зала символично да бъде запазено за патрона на театъра – с бяла лента с името и фамилията на актьора и червена роза.
Бил обаятелна личност, интересен и дълбок в прозренията си актьор. Той създавал хора, а не образи. В това била голямата му и истинска актьорска тайна. Следвал тази тайна и в преподавателската си работа. Тези, които са били близо до него, споделят, че като човек бил фин и мек, скромен и винаги внимателен. Никога не избухвал, не псувал, не нагрубявал. „Бъди жив и здрав!” – с това пожелание неизменно завършвали разговорите на Кабака, както го наричали в обкръжението му. С дамите бил изискан и галантен кавалер. За да гради силни характери, не му било необходимо да бъде дързък, шумен и чепат. Самият Кръстьо Мирски, големият ни режисьор, казвал: „Предпочитам скромния актьор – като Кабакчиев, който не се стреми непременно да привлече вниманието, а търпеливо, вдаден в себе си, изпълнява своята мисия”. За деликатния, възпитан и винаги добронамерен Кабакчиев вървели дори вицове в гилдията – 16 години той бил председател на Съюза на артистите. При него върволицата не спирала – нямал работен ден, приемал дори и в гримьорната си в театъра, докато се готвел за сцената. Недоволни, обидени, затруднени и т.н. театрали се нижели – на кого да се направи достоен юбилей, кой да се оплаче, че не му дали любима роля дори и като дубльор, друг да иска семейна карта за почивните станции…
Много преди да стане председател на СБА, Кабакчиев спасил колегата си Андрей Чапразов от арест и лагер. След събитията в Унгария през 1957-ма волнодумният Чапразов казал в компания: „Сега да му мислят какво ги чака комунистите!“ И веднага някой донесъл в ДС. В театъра униформените попаднали на Кабакчиев, който успял да ги излъже, че колегата му е заминал, после го предупредил да се скрие известно време от София. А сам отишъл при височайшия си съсед Григор Шопов, шеф на МВР, да го разубеди, че онова са „емоционални приказки” на Чапразов и да не го закачат. Благодарение на Кабакчиев същият този Чапразов, Славка Славова и Татяна Масалитинова станали народни артисти, въпреки че не членували в БКП.
Любомир Кабакчиев ни напуска на 11 август 1986 г.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram