Прегледи: 492
Скоро президентът на Тайван Цай Ингвен отправи категорично послание към Пекин: „Трябва да накараме врага да разбере, че ще плати много висока цена, ако нападне или се опита да нападне Тайван“. Тя говори по време на годишнина от Втората тайванска криза преди 64 години, когато Китай обсипва с артилерийски снаряди островите около Тайван, но не успява да ги превземе. След това китайската народна освободителна армия проведе 7-дневни обучения около острова, които бяха безпрецедентни по мащаб и последваха посещението на говорителя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси. Защо има напрежение между Китай и Тайван? По темата пред ФАКТИ говори Цън Цон. Той е роден в Чънду в Китай през 1988 година. На 4-годишна възраст идва в България. Изучава „Политически науки “ в Нов български университет. Председател е на Съвета за икономически и дипломатически връзки с Китай.
– Г-н Цон, Китай реагира остро на посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе с военни маневри и демонстративно нахлуване във въздушното пространство и водите на островната държава. Какво означава това. Как трябва да се тълкува?
– За Пекин, разбира се, не е приемливо политик от ранга на Нанси Пелоси да посещава Тайван и това е нормално от тяхна гледна точка. Китайската народна република (КНР) смята Тайван за собствена територия, а посещението на Пелоси се смята от Пекин като провокация. Силен негативен отзвук се разпространи и сред китайското население и затова Пекин трябваше да предприеме по-сериозни действия, целящи да покажат на китайските граждани, че управляващите в страната не са мекушави. Новото в случая са обявените военни учения и блокадата. Навлизането на китайски изтребители в тайванското въздушно пространство не е нещо ново, Китай го прави често през последните няколко години.
– Веднага след пристигането си Пелоси заяви, че САЩ ще продължат да подкрепят демокрацията в Тайван. Как гледате на това?
– Тайван в момента, както и през следващите години, се очаква да бъде важен партньор в лицето на западните страни, особено САЩ и Япония. В този ред на мисли Пелоси се оказа доста последователна в своята риторика в продължение на 30 години по отношения на въпроси, свързани с Китай. През 1991 г. след посещението си в Пекин повдига въпроса за потушаването на студентските протести на Тянанмън две години по-рано; през 2020 г. подписа уйгурския Закон за политиката за правата на човека вследствие на масовото видеонаблюдение срещу уйгурите от страна на китайските власти; посещението ѝ в Тайван тази година е свързано с обещанието ѝ, че ще направи всичко възможно да убеди колеги си, че САЩ следва да подкрепя демократичните принципи на Тайван и т.н. Това е малка част от активната политика, водена от Пелоси, свързана с Китай.
– Колко са зависими Китай и Тайван един от друг?
– Твърде зависими на този етап. Китай съвсем естествено е най-големият търговски партньор на Тайван, последван от САЩ. Стотици хиляди тайвански граждани живеят в континентален Китай през годините, женени са за китайци, децата им ходят в китайски училища. Обратното може да се каже и за китайците в Тайван. Двете страни са имали на моменти и обща история, сходна култура, традиции и език. Всичко това са факти, които не могат да се отрекат. От друга страна, през последните социологически проучвания, направени в Тайван през последните години, все по-голям процент от гражданите се определят вече не като китайци, а като тайванци. Демократическата прогресивна партия, която е против обединението с Китай, печели все повече симпатии и подкрепа от тайванците. Това също са факти, които следва да се вземат под внимание, когато говорим за китайско-тайванските отношения.
– Пекин наложи и санкции – първоначално са засегнати само цитрусовите плодове и различни рибни продукти…
– Налагането на санкции, както видяхме от търговската война между САЩ и Китай, често започват с продукти, които имат ограничен ефект върху двустранната търговия. Износът на плодове и рибни продукти от Тайван за Китай, както и вносът на китайски пясък в Тайван, са доста малък обем от двустранната търговия. Според тайванските власти последиците от забраните от китайските власти продукти са по-малко от 1% от БВП на Тайван.
– Китайската икономика обаче не може да си позволи да санкционира вноса на технологични продукти като микрочипове и оптични компоненти?
– Продуктите, които изброихте, генерират около половината от тайванския внос за Китай. Разбирате, че ако се стигне до етап, в който Китай наложи забрана за внос на именно тези продукти, това значи, че двустранните отношения са достатъчно влошени. Надявам се да не се стигне до този момент. Вероятността не е и голяма, имайки предвид, че това са ключови продукти с много висока стратегическа стойност за Китай. Не съм сигурен колко алтернативи има Пекин, ако в един момент реши да прекрати вноса им от Тайван. Ако можеше, може би вече да го е направил.
– Около 70% от производството на Тайван отива за износ, при съотношение от „едва“ 47% за Германия…
– Тайван е експортно ориентирана страна и в това няма лошо. Проблемът в момента е, че главният му вносител и търговски партньор като цяло е Пекин. Заместването му се очаква да бъде труден и бавен процес, тъй като двустранните икономически отношения са изграждани в продължение на десетилетия. Тайванските инвеститори са едни от първите, които създават свои предприятия в Китай, когато Дън Сяопин обявява „отварянето“ на Китай към света през 1979 г. Ако е трудно да навлезеш в китайския пазар, то е още по-трудно да излезеш от него. И в контекста на тайванските инвестиции изтеглянето им ще се осъществят върху определени загуби за инвеститорите, които те трябва да преглътнат. Въпреки това то е възможно – всичко е до воля и приоритети.
– Защо Пекин си поставя за цел най-късно до 2049-а да се обедини с Тайван?
– В китайската история много чувствителен е бил винаги въпросът за легитимността на един владетел, когато сяда на трона. Затова от хиляди години има създадени стриктни правила кой и как е имал правото да бъде престолонаследник и много рядко някой император си е позволявал да нарушава тези правила, колкото и да го е искал. Този, който познава историята на китайско-тайванските отношения, знае, че от десетилетия също има спор между Пекин и Тайпе по въпроса „кой е легитимният представител на Китай“. До 1949 г. наименованието на континентален Китай и остров Тайван е било Република Китай и страната е била под управлението на националистите. След като губят в гражданската война срещу комунистите, последните обявяват Китайската народна република през 1949 г., а националистите бягат в Тайван и продължават да управляват острова под тогавашното наименование Република Китай, което официално наименование на Тайван и до ден днешен. Тоест, Тайван се смята за легитимния предшественик на обявената от комунистите Китайска народна република. И тук остава отворен въпросът, който споменах в началото: кой всъщност притежава легитимността да управлява континентален Китай и остров Тайван. Въпреки това, от 10-15 години Тайван вече не спори по този въпрос, а директно заявява, че е суверенна държава, тъй като от 100+ години островът на практика се самоуправлявал и не е плащал данъци към Пекин, винаги е поддържал своя армия, имал си е свои закони и всичко останало, което нужно за една страна да се счете за суверенна и независима.
– Изобщо обединение между Китай и Тайван дали е в дневния ред на Си Дзинпин?
– Според мнозина най-вероятно има такова желание, тъй като това би се счело в континентален Китай за голямо постижение. С всичките икономически, политически и социални предизвикателства, които изплуваха на повърхността от 2018 г. насам в Китай, подобно обединение най-вероятно е обсъждано в Пекин. Това не е и нещо ново – от древността се практикува този метод: когато имаш проблеми вътре в страната, търсиш външен враг. Проблемът при този сценарий между днешните Китай и Тайван е, че залозите са прекалено високи и докато имаш алтернативи, по-добре да заложиш на други опции.
Факти бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Цън Цон: Тайван се смята за легитимния предшественик на обявената от комунистите Китайска народна република
Скоро президентът на Тайван Цай Ингвен отправи категорично послание към Пекин: „Трябва да накараме врага да разбере, че ще плати много висока цена, ако нападне или се опита да нападне Тайван“. Тя говори по време на годишнина от Втората тайванска криза преди 64 години, когато Китай обсипва с артилерийски снаряди островите около Тайван, но не успява да ги превземе. След това китайската народна освободителна армия проведе 7-дневни обучения около острова, които бяха безпрецедентни по мащаб и последваха посещението на говорителя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси. Защо има напрежение между Китай и Тайван? По темата пред ФАКТИ говори Цън Цон. Той е роден в Чънду в Китай през 1988 година. На 4-годишна възраст идва в България. Изучава „Политически науки “ в Нов български университет. Председател е на Съвета за икономически и дипломатически връзки с Китай.
– Г-н Цон, Китай реагира остро на посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе с военни маневри и демонстративно нахлуване във въздушното пространство и водите на островната държава. Какво означава това. Как трябва да се тълкува?
– За Пекин, разбира се, не е приемливо политик от ранга на Нанси Пелоси да посещава Тайван и това е нормално от тяхна гледна точка. Китайската народна република (КНР) смята Тайван за собствена територия, а посещението на Пелоси се смята от Пекин като провокация. Силен негативен отзвук се разпространи и сред китайското население и затова Пекин трябваше да предприеме по-сериозни действия, целящи да покажат на китайските граждани, че управляващите в страната не са мекушави. Новото в случая са обявените военни учения и блокадата. Навлизането на китайски изтребители в тайванското въздушно пространство не е нещо ново, Китай го прави често през последните няколко години.
– Веднага след пристигането си Пелоси заяви, че САЩ ще продължат да подкрепят демокрацията в Тайван. Как гледате на това?
– Тайван в момента, както и през следващите години, се очаква да бъде важен партньор в лицето на западните страни, особено САЩ и Япония. В този ред на мисли Пелоси се оказа доста последователна в своята риторика в продължение на 30 години по отношения на въпроси, свързани с Китай. През 1991 г. след посещението си в Пекин повдига въпроса за потушаването на студентските протести на Тянанмън две години по-рано; през 2020 г. подписа уйгурския Закон за политиката за правата на човека вследствие на масовото видеонаблюдение срещу уйгурите от страна на китайските власти; посещението ѝ в Тайван тази година е свързано с обещанието ѝ, че ще направи всичко възможно да убеди колеги си, че САЩ следва да подкрепя демократичните принципи на Тайван и т.н. Това е малка част от активната политика, водена от Пелоси, свързана с Китай.
– Колко са зависими Китай и Тайван един от друг?
– Твърде зависими на този етап. Китай съвсем естествено е най-големият търговски партньор на Тайван, последван от САЩ. Стотици хиляди тайвански граждани живеят в континентален Китай през годините, женени са за китайци, децата им ходят в китайски училища. Обратното може да се каже и за китайците в Тайван. Двете страни са имали на моменти и обща история, сходна култура, традиции и език. Всичко това са факти, които не могат да се отрекат. От друга страна, през последните социологически проучвания, направени в Тайван през последните години, все по-голям процент от гражданите се определят вече не като китайци, а като тайванци. Демократическата прогресивна партия, която е против обединението с Китай, печели все повече симпатии и подкрепа от тайванците. Това също са факти, които следва да се вземат под внимание, когато говорим за китайско-тайванските отношения.
– Пекин наложи и санкции – първоначално са засегнати само цитрусовите плодове и различни рибни продукти…
– Налагането на санкции, както видяхме от търговската война между САЩ и Китай, често започват с продукти, които имат ограничен ефект върху двустранната търговия. Износът на плодове и рибни продукти от Тайван за Китай, както и вносът на китайски пясък в Тайван, са доста малък обем от двустранната търговия. Според тайванските власти последиците от забраните от китайските власти продукти са по-малко от 1% от БВП на Тайван.
– Китайската икономика обаче не може да си позволи да санкционира вноса на технологични продукти като микрочипове и оптични компоненти?
– Продуктите, които изброихте, генерират около половината от тайванския внос за Китай. Разбирате, че ако се стигне до етап, в който Китай наложи забрана за внос на именно тези продукти, това значи, че двустранните отношения са достатъчно влошени. Надявам се да не се стигне до този момент. Вероятността не е и голяма, имайки предвид, че това са ключови продукти с много висока стратегическа стойност за Китай. Не съм сигурен колко алтернативи има Пекин, ако в един момент реши да прекрати вноса им от Тайван. Ако можеше, може би вече да го е направил.
– Около 70% от производството на Тайван отива за износ, при съотношение от „едва“ 47% за Германия…
– Тайван е експортно ориентирана страна и в това няма лошо. Проблемът в момента е, че главният му вносител и търговски партньор като цяло е Пекин. Заместването му се очаква да бъде труден и бавен процес, тъй като двустранните икономически отношения са изграждани в продължение на десетилетия. Тайванските инвеститори са едни от първите, които създават свои предприятия в Китай, когато Дън Сяопин обявява „отварянето“ на Китай към света през 1979 г. Ако е трудно да навлезеш в китайския пазар, то е още по-трудно да излезеш от него. И в контекста на тайванските инвестиции изтеглянето им ще се осъществят върху определени загуби за инвеститорите, които те трябва да преглътнат. Въпреки това то е възможно – всичко е до воля и приоритети.
– Защо Пекин си поставя за цел най-късно до 2049-а да се обедини с Тайван?
– В китайската история много чувствителен е бил винаги въпросът за легитимността на един владетел, когато сяда на трона. Затова от хиляди години има създадени стриктни правила кой и как е имал правото да бъде престолонаследник и много рядко някой император си е позволявал да нарушава тези правила, колкото и да го е искал. Този, който познава историята на китайско-тайванските отношения, знае, че от десетилетия също има спор между Пекин и Тайпе по въпроса „кой е легитимният представител на Китай“. До 1949 г. наименованието на континентален Китай и остров Тайван е било Република Китай и страната е била под управлението на националистите. След като губят в гражданската война срещу комунистите, последните обявяват Китайската народна република през 1949 г., а националистите бягат в Тайван и продължават да управляват острова под тогавашното наименование Република Китай, което официално наименование на Тайван и до ден днешен. Тоест, Тайван се смята за легитимния предшественик на обявената от комунистите Китайска народна република. И тук остава отворен въпросът, който споменах в началото: кой всъщност притежава легитимността да управлява континентален Китай и остров Тайван. Въпреки това, от 10-15 години Тайван вече не спори по този въпрос, а директно заявява, че е суверенна държава, тъй като от 100+ години островът на практика се самоуправлявал и не е плащал данъци към Пекин, винаги е поддържал своя армия, имал си е свои закони и всичко останало, което нужно за една страна да се счете за суверенна и независима.
– Изобщо обединение между Китай и Тайван дали е в дневния ред на Си Дзинпин?
– Според мнозина най-вероятно има такова желание, тъй като това би се счело в континентален Китай за голямо постижение. С всичките икономически, политически и социални предизвикателства, които изплуваха на повърхността от 2018 г. насам в Китай, подобно обединение най-вероятно е обсъждано в Пекин. Това не е и нещо ново – от древността се практикува този метод: когато имаш проблеми вътре в страната, търсиш външен враг. Проблемът при този сценарий между днешните Китай и Тайван е, че залозите са прекалено високи и докато имаш алтернативи, по-добре да заложиш на други опции.
Факти бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram