Президентът сезира КС за работата на депутатите

Президентът Румен Радев отправи искане до Конституционния съд за тълкуване на разпоредби от Конституцията, свързани със законодателния процес. Целта е да се преодолее противоречивата практика по въпроса допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане.

Държавният глава упражнява конституционното си право, воден от разбирането, че е необходимо тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Основния закон, за да се създаде яснота и да се установи предвидимост на законотворческия процес.

В искането президентът отбелязва, че сезирането се налага заради противоречивото прилагане от законодателя на посочените разпоредби. Има случаи, в които Народното събрание приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени. В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон. Наред с това има и практика Народното събрание нито да изчаква обнародването на закона, нито да го променя в рамките на повторното му обсъждане при наложено вето, а да прави измененията преди да е изтекъл срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията, и то с друг закон, чието приемане на второ гласуване е предстоящо.

Наличието на различни действия, предприети в идентични случаи от едно и също Народно събрание, е категоричен аргумент, че разпоредбите, за които се иска тълкуване от КС, се прилагат по различен начин.

Според президента е недопустимо, докато не бъде обнародван законът, неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при наложено вето. В противен случай, се създават предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще има неяснота относно текста на приетия закон и ще бъдат засегнати адресатите на правните норми, които няма да знаят какво поведение се изисква от тях. 

В искането си президентът посочва: 

Считам, че Конституцията на Република България не допуска закон да се изменя, допълва или отменя, преди същият да е обнародван или върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България, поради следните аргументи:https://auto.offnews.bg/?widget=300x250bo

Всеки нормативен акт, наред с другите си характеристики, се определя с юридическата си сила и юридическото действие на съдържащите се в него правни норми . „Под юридическа (правна) сила следва да се разбира валидността на източника …, годността му да произведе действие, да „придаде“ непосредствен регулиращ ефект, да направи приложими съдържащите се в него правни норми, т.е. годността да ги въведе в правната система. От друга страна юридическата сила представлява принадлежността на даден нормативен акт към действащото законодателство.“ „Валидността е (а) способността на една правна норма да обвърже своите адресати със задължение за правомерно поведение, а ако те нямат такова поведение – да обвърже компетентния орган със задължение за налагане на санкция. В същото време валидността е (б) начинът на съществуване на нормите и (в) белег, че нормата принадлежи към определен правен ред.“

Докато нормативният акт не влезе в сила, той не може да породи правно действие. В този смисъл юридическата сила на нормативния акт е предпоставка за юридическото му действие. Чрез времевата сфера най-лесно се очертава разликата между юридическата сила и юридическото действие. Юридическото действие може да предшества влизането в сила при т.нар. обратно действие или обратна сила. Възможно е юридическото действие да продължи, а актът да е изгубил юридическата си сила при т.нар. преживяване на закона. Възможно е също така юридическата сила и юридическото действие да съвпадат, когато законът влиза в сила в деня на неговото обнародване.

За да има юридическа сила, нормативният акт трябва да бъде приет по определен ред и да бъде публикуван. Това следва пряко от конституционната уредба в чл. 5, ал. 5, като е предвидено, че всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. За да влезе законът в сила, не е достатъчно само да е приет от Народното събрание при спазване на определения ред в Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законът трябва да бъде обнародван в „Държавен вестник“, което е в правомощията на президента на Републиката по чл. 98, т. 4 от Конституцията.

Конституцията не допуска наличието на необнародван нормативен акт. Такъв нормативен акт не може да има юридическа сила, която е предпоставка за юридическото му действие. По аргумент на по-силното основание такъв нормативен акт не би могъл да бъде изменян, допълван или отменян, тъй като предприемането на такива действия е възможно само по отношение на нормативни актове, които са част от правната система. В чл. 84, т. 1 от КРБ изрично е посочено, че Народното събрание изменя, допълва и отменя законите. Считам, че от буквалното тълкуване на разпоредбата следва, че членуването на съществителното име „законите“ обозначава предмет, който е определен, познат, известен. Това означава, че може да се измени, допълни или отмени закон, който е известен, има юридическа сила и поради това може да породи или е породил юридическото си действие. Тази логика е проявена в чл. 49 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Разпоредбата изисква в наименованието на изменящия акт да се посочи пълното наименование на изменяния акт и да се добави броят и годината на Държавния вестник, в който той е обнародван, както и броят и годината на Държавния вестник, в който са обнародвани измененията и допълненията му. Това е гаранция за предвидимост и съгласуваност на нормативните актове, тъй като с обнародването се създава яснота за съдържанието на приетите разпоредби, респ. за тяхното допълнение, изменение или отмяна. Поради това и обнародването възпроизвежда буквално текста на заверения препис от нормативния акт (чл. 40, ал. 1 от Закона за нормативните актове).

Като проявление на конституционната логика, че само обнародван закон може да бъде изменен, допълнен или отменен, може да бъде посочено и правилото на чл. 17, ал. 2 от Закона за Конституционен съд. То предвижда, че исканията за обявяване на неконституционност на законите могат да се предявяват от деня на обнародването им. От този момент най-рано може да настъпи юридическата сила на акта и да има яснота относно съдържанието на неговите разпоредби.

В срока по чл. 88, ал. 3 от КРБ има приет закон като акт на Народното събрание, но същият все още няма юридическа сила, тъй като не е обнародван и съответно не е част от правната система. С гласуването на последния текст на законопроекта, както и на отложените текстове (ако има такива), законопроектът е приет на второ гласуване (четене) и с това е приключил движението в парламентарната си фаза. Следва 15- дневен срок /чл. 88, ал. 3 от КРБ/, в който президентът обнародва приетия закон в Държавен вестник или може да върне закона за ново обсъждане в Народното събрание. Поради това възможността законът да се изменя, допълва или отменя в този срок е допустима единствено в хипотезата, при която Народното събрание не приеме повторно закона, върнат от президента съгласно чл. 101, ал. 1 от Конституцията. Това е така, защото без действия на държавния глава приетият от Народното събрание закон не може да произведе правните последици на закон. 
Да се приеме, че е допустимо в срока по чл. 88, ал. 3 от КРБ Народното събрание да изменя, допълва или отменя вече приетия закон (като цяло или отделни разпоредби в него), означава, че или не е приключила парламентарната фаза, или че се неглижира участието на президента в заключителната фаза на законодателния процес – да обнародва или мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане. И в двата случая, макар и с лаконични редакции, Конституцията на Република България не допуска подобно развитие. Фазата, която следва след приемането на закона, е обнародването му в „Държавен вестник“ не по-късно от 15 дни (чл. 88, ал. 3 от КРБ) или мотивираното му връщане за ново обсъждане (чл. 101, ал. 1 от КРБ). И двете възможности са в преценката на президента на Републиката и те се предприемат при отчитане на съдържанието и приемането на закона. Именно заради това действащото законодателство задължава Народното събрание да изпрати на президента закона за обнародване не по-късно от три дни след неговото приемане (чл. 8, ал. 5, т. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България). В срока по чл. 88, ал. 3 от КРБ приетият закон може да бъде изменен, допълнен или отменен от Народното събрание само при наложено и непреодоляно вето. Извън тази хипотеза, ако е направено с друг закон, това създава не само предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще има неяснота относно текста на приетия закон, но и създава предпоставки да бъдат засегнати адресатите на правните норми, които няма да знаят какво поведение се изисква от тях. Поради това е недопустимо, докато не бъде обнародван законът, неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при производството по чл. 101, ал. 1 от Конституцията.

В случай че в срока по чл. 88, ал. 3 от КРБ законът бъде върнат от президента за ново обсъждане, а междувременно всички или отделни негови разпоредби са изменени, допълнени или отменени от Народното събрание с друг закон, тогава „новото обсъждане“ в Народното събрание се лишава от съдържание. По силата на чл. 101, ал. 1 от КРБ такова обсъждане не може да бъде отказано, но същото става безпредметно. Без да може да откаже новото обсъждане, променяйки съдържанието на оспорените разпоредби извън протичащата процедура по чл. 101, ал. 1 от КРБ, Народното събрание променя предназначението на механизма, заложен в Конституцията, за взаимодействие между парламент и държавен глава. Създаването на яснота и преодоляването на противоречива и отклоняваща се от основни положения на Конституцията практика по прилагането на посочените разпоредби и цялостни конструкции представлява значима цел, за да бъде дадено исканото тълкуване от Конституционния съд.

Оффнюз

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram