„Какво искам повече, като гледам отечеството си, че е свободно? Нали това ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко! На всеки български работник трябва да даваме такова предначертание И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в Цяла Европа. И най-често трябва да се съветваме ние, дейците, като спазим (посочим) един другиму грешките си. Защото всеки бърка, па не може (сам) да се съвземе. На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.”
Левски до Филип Тотю, 1 март 1871 г.
19-ти февруари. Обесването на Васил Левски. Сто четиридесет и три години от тогава. Почти век и половина.
Отново ще се отслужи заупокойна света литургия в памет на йеродякон Игнатий. Ще последва общоградски ритуал с поднасяне на венци и цветя пред Паметника на Васил Левски в едноименния квартал на Казанлък.
Ден за размисъл на всеки гражданин на Република България; ден, в който свеждайки глава пред паметта на Апостола на българската свобода, би следвало да се запитаме действително ли сбъднахме мечтите му, посветихме ли младото поколение в демократичните му идеали…
Достойно ли живеем днес под знамето на една „чиста и свята република”…
Моят ден за размисъл се състоя на 16. 01. 2015 г. Четейки новия брой на вестник „Искра”, попаднах на съобщение за обявен литературен конкурс „Високото бесило”. Останах впечатлена от инициативата и реших да благодаря на организационния екип и лично на госпожа Галина Стоянова – Кмет на Общината ни и патрон на събитието.
Отдавна не се вписвам във възрастовата група за участие в литературната изява, но още пазя спомени от гимназиалните си години, когато окичвахме портрета на Апостола в класната ни стая с бели кокичета. След това се отправяхме към Историческия музей на родния ми град Попово. Там, в неговия чудесен чимширен двор, директорът на нашата гимназия произнасяше слово. Колко по-различно беше то от тези на властимащите тогава. Той не сричаше от предварително напечатания му лист, той грабваше смълчаното множество с обаянието си, с културата си, с манталитета си, с образоваността си. Беше истински просветител и радетел за достойно младо поколение. От него запомних завинаги едно изречение от писмо на Васил Левски до троянци и сливенци от 15 юли 1872 г:
„Всекиму ще се държи сметка за делата”.
Искрено се надявам тази сентенция да бъде в съзнанието на управляващите днешното демократично общество.
Автор: Синела Милева, старши учител в начален етап на ОУ „Георги Кирков”, гр. Казанлък
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram