През 1868 г. са обесени на площада в Казанлък Хаджи-Димитровите четници Стефан Орешков и Христо Янъков. Свидетели на изпълнението на смъртното наказание разказват в летопистта, че докато двете смели момчета увиснали на бесилката, отсреща по кафенетата и дюкяните местният еснаф пиел невъзмутимо кафето си. Някои от занаятчиите и търговците дори одобрително кимали с глави.
Заради написването на книгата Живот на косъм” небезизвестният шипкалия Георги Георгиев разказва, че специално се е занимавал с поведението на човека, изправен пред смъртна опасност. „Специално съм се взирал в държанието на българските поборници, когато са били пред дулото на оръжието, пред огъня или бесилото на турските поробители. Съставил съм си собствена класация на мъжете, умирали дръзко и достойно. Хаджи-Димитровият четник Стефан Орешков от Шипка е в първата петица на храбреците“, пише Георгиев. Ето още какво разказва той на страниците на книгата си:
„Стефан Орешков е обесен едва 22-годишен, но е съзнавал ролята на своята саможертва за свободата на България. И пред съда, и пред бесилото той се държи храбро. Заловен след тежки битки поради подло предателство, вижда, че има само една възможност – да поеме цялата отговорност върху себе си и да спаси по-младия шипкалия Христо Патрев. И така постъпва. Признава, че е готов да бъде обесен и два пъти, но другарят му е бил подведен. Христо Патрев е заточен, после при невероятни обстоятелства избягва от турския зандан и през април 1876 г. води 120 души чета.
Когато изправят Орешков в Казанлък пред бесилото, той сам си нахлузва въжето и заявява, че е само един от тези, които си отиват, за да бъде свободно Отечеството и то ще бъде свободно след няколко години. Тази вяра идва от познаването на поборниците, сред които е бил в Румъния, Сърбия и по Балкана, воювал е в четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър. Той и други като него многократно са прекосявали Дунава с комитетски поръчения и са се отдавали на всяко опасно дело.
Не са много документите и писанията за Стефан Орешков. Много точно е уловил вътрешната му същност поетът Кънчо Стоянов, който пише: „Орешков вдигнал утомлена глава, изгледал насъбралите се хора и се обърнал към турците: С моето обесване няма да се свършат българите. И запомнете думите ми добре: вашето царство подир пет-десет години ще падне и ние ще бъдем свободни.”
Небезизвестният русенски валия Мидхат паша е написал следното писмо: „От хайдутите, които са минали отсреща да бунтуват населението, и от затворниците, осъдени на смърт, изпраща ви се казанлъченина (шипкалията) на име Стефан да се обеси на видно място”.
Преди 20-тина години след детайлно проучване къде днес се намира лобното място на четниците на някогашния казанлъшки площад „Кюл боклук“, бе установено от местните музейни експерти, че бесилото е стърчало на запад от хотел „Казанлък“. Бе поставен паметен знак в зелената площ, който стои и днес, макар и твърде невзрачен, и неразпознаваем от казанлъчани.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
