Една от най-старите легенди твърди, че маслодайната роза е пренесена от Мала Азия още в началото на робството и засадена най-напред в околностите на днешния град Шипка.
Затова и името на града идва от старобългарското название на розата „шипък“. Турците го наричат „шипкхъ“. Действително във всички стари турски регистри, които се пазят в ориенталския отдел на Националната библиотека „Кирил и Методий“ то е записано така: 1472 г. – „шипкъхъ“, 1632 г. – „дербенд шипкъхъ“, 1875 г. — „шипкъ“.
Може би на базата на тази легенда както Г. С. Раковски, така и Цани Гинчев смятат, че названието на това чисто българско селище идва именно от старобългарската дума „шипък“ или „шипок“. Според разказа на стари шипченци и местни жители от съседното село Ясеново доскоро в подножието на Стара планина в местностите Голяма варовита, Трапът, Шипченски път и др. се срещали храсти от онази роза, която имала силен мирис, но била с по-малко листа.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram