Шест големи заплахи за икономиката през 2020 г.

Актуалната тема на финансовите пазари в момента – коронавирусът в Китай. И докато инвеститори и анализатори се успокояват, че в исторически план въздействието на подобни „огнища на опасност“ са били ограничени, както за световната икономика, така и за фондовите пазари, сега ще разгледам кои са и другите заплахи пред световния икономически растеж, които не са за пренебрегване. Започвам разбира се с коронавируса и как се очаква той да повлияе на ръста на световната икономика. Отнемане на 0.4 процентни пункта от ръста на икономиката на Китай и САЩ Двете най-големи световни икономики се очаква да са най-силно засегнати от коронавируса. Goldman Sachs изчислява забавяне с 0.4 процентни пункта за американската икономика през първото тримесечие, но заяви, че растежът вероятно ще се възстанови през следващото тримесечие, „което ще доведе само до малко нетно забавяне на растежа през цялата година в САЩ“. Щатската банка преразгледа китайските очаквания за растеж на БВП през 2020 г. до 5.5% от 5.9% преди това, уточнява moeny.bg. Броят на заразените в Китай достигна 9692-ма души – повече от случаите на тежък остър респираторен синдром (ТОРС), който през 2002-2003 г. засегна 20-ина страни и причини смъртта на 774 души, повечето в Китай и Хонконг. Вирусът продължава да настъпва към Европа. Италия потвърди първите два случая на болестта, а Германия – пети. Заразените с вируса в Италия са двама китайски туристи, които са пристигнали в страната преди няколко дни. За да не допусне разпространение на болестта, Италия преустанови всички полети от и до Китай. С този си ход страната става първата в ЕС, предприела подобни мерки. Германските здравни власти съобщиха за пети случай на болестта в Бавария. Пациентът е служител на същата фирма, където са работили и останалите четирима заразени. Междувременно Световната здравна организация (СЗО) обяви в последните дни на януари международно извънредно положение заради болестта. Силният щатски долар Силният щатски долар е сериозна спънка не само за икономиката на САЩ, но и за глобалния растеж, пише в свой анализ „Си Ен Ен Бизнес“. В рецесията след финансовата криза Китай даде тласък на световната икономика, като нарасна с близо 9% на фона на силните вътрешни разходи. „Без Китай глобалният растеж би бил отрицателен през 2009 г.“, казва в своя бележка стратегът на Bank of America Дейвид Хаунер. Но условията са се променили през последното десетилетие. Икономиката на страната също се забавя, като в същото време е по-силно развита, отколкото преди десет години. На други нововъзникващи пазари ще бъде трудно да се намесят и да помогнат да се избегне глобална рецесия, ако щатският долар остане силен. Причина за това е, че те са склонни да заемат долари, пише изданието и добавя, че тези страни са уникално уязвими пред силна зелена банкнота, която може да оскъпи дълговете им. По-слаба американска валута би могла да облекчи това напрежение и да позволи на развиващите се пазари да растат по-бързо, а може би и да опази света от глобална рецесия. Федералният резерв постепенно понижава лихвените проценти, което би могло да помогне за отслабване на долара, но не толкова бързо, колкото би искал американският президент Доналд Тръмп. „Развиващите се пазари могат да помогнат за спасяването на света от този спад, но това изисква по-слаб американски долар и много по-миролюбив Фед“, каза Хаунер. Развитите страни като Съединените щати и държавите членки на ЕС също са все по-притеснени, че техните политики за свръх ниски лихви всъщност не стимулират растеж. Япония е основният пример за това, а инвеститорите сега говорят за японизацията на Европа. Американската икономика се разраства с по-бързи темпове от своите конкуренти, но растежът въпреки това се забавя. Инфлацията е реална заплаха Това е нещо, за което всички казват, че липсва, но сянката му се надига заплашително. В среда на почти пълна заетост в САЩ и много азиатски икономики, класическата икономическа теория и кривата на Филипс казват, че предстои инфлация. Такава може допълнително да се стимулира от рекордно ниските, дори отрицателни в някои региони лихви. И докато много често експертите говорят за „японизация на Европа и света“, не бива да забравяме, че американците и европейците обичат да харчат и не са като своите азиатски колеги. Инфлацията може да се превърне в изненадващата заплаха през 2020 година, която да заплаши политиката на централните банки на поддържане на свръхниски лихви и да направи рекордните дългови на много страни по-скъпи. Да, инфлация от 2% е целена, но границата между целена инфлация за ръста на световната икономика и изтървана инфлация, е много тънка. Дълговите пазари Пулът от ценни книжа с доходност под нулата скочи с 1.16 трилиона долара в средата на януари, което е най-голямото седмично увеличение от поне 2016 г., когато Bloomberg започна да следи данните ежедневно. Възраждането е силно напомняне, че нарушенията на пазара, синоним на разхлабена парична политика, не са отминали. Тяхното въздействие и ефективност беше една от ключовите теми по време на събирането на световните бизнес лидери в Давос през януари. Сред отправените предупреждения бе това на президентът на LP Cantor Fitzgerald Аншу Джаин, заявил, че последствията за застрахователите и пенсионните фондове „ще се усещат години напред“. Дори въпреки критиките от Давос и нарастващите количества на облигации с нулева доходност, създателите на политики, които определят свръх ниски тарифи, увериха, че пазарите лесно ще продължат да са ликвидни. Настроението за изключване на риска, предизвикано от коронавируса и притесненията за неговото въздействие върху компаниите и растежа, може да се окаже временно. Общият размер на отрицателния доходен дълг остава доста под неговия връх от над 17 трилиона долара през август и много анализатори очакват той да остане така. Банки като Citigroup Inc. и NatWest Markets препоръчаха на инвеститорите да се подготвят за по-нататъшни разпродажби в най-сигурния дълг в Европа, а дилърите рекламират опции, предлагащи максимална печалба, ако 10-годишната немска доходност достигне 0%. Ливъридж финансирането Малко пазари предизвикват по-голяма загриженост, отколкото заемите с използване на финансов лост, използвани от компаниите и наричани „боклучави кредити“, за да финансират всичко – от изкупуване на частен капитал до дивиденти на акционери. Дългът – пряко или чрез секюритизирани продукти – обикновено се оказва в ръцете на взаимни фондове, пенсионни фондове, застрахователи и други институционални инвеститори, които са привлечени от високата му доходност. Но ливъридж финансирането, надхвърлящи 1 трилион щатски долара само в САЩ, помогнаха за увеличаване на скока в корпоративната задлъжнялост. Изследователската фирма Covenant Review изчислява, че компаниите, които ги използват за финансиране на изкупувания и придобивания, виждат как заемите им набъбват до 7.7 пъти печалби преди лихви, данъци и амортизация. Преди четири години това съотношение бе 5.5 пъти тази печалба. С толкова много пари, преследващи ограниченото предлагане на високодоходен дълг, компаниите успяха да вземат заеми на по-ниски цени и да извлекат щедри отстъпки, влошавайки балансите и финансовото си състояние. Частен кредит и зомби компании Ловът на доходност също се разля и на други пазари, които някога бяха единствената област доминирана от банките – по-специално, кредитирането на малки и средни предприятия, които обикновено нямат достъп до капиталови пазари. Така наречената частна кредитна индустрия е натрупала приблизително 766 милиарда долара активи и е в ход да достигне скоро 1 трилион долара. Загубите при частния кредит биха могли да заглушат тези на ливъриджнатите кредити при следващото забавяне на световната икономика, или дългова криза, прогнозират експертите от UBS. И много притежатели на частен дълг вероятно ще се нуждаят от ликвидност при по-ниско изпълнение на кредитните позиции по време на следващия спад, осигурявайки възможност за инвеститорите, които имат големи кешови запаси, смятат от Pacific Investment Management Co. Лесните пари помагат за поддържане на някои бизнеси живи, които в противен случай биха затворили. Такива фирми се определят като неспособни да покрият разходите за обслужване на дълговете си от оперативната си печалба за продължителен период и имат ограничени перспективи за растеж. Сега те представляват около 6% от нефинансовите акции в развитите икономики, според Банката за международни разплащания. Делът на американските фирми с малък капацитет без печалба възлиза на 32% в края на май, което съответства на най-високото ниво от световната финансова криза, показват данни от Leuthold Weeden Capital Management. *Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.

Blitz.bg

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram