Скопие открадна от България и българската Охридска архиепископия.
Македонската православна църква изненадващо бе призната от Вселенската патриаршия под името Охридска архиепископия – в годините назад особено голямо значение за оцеляването на българите като нация и духовност е имала именно Българската архиепископия в Охрид. Тя е и най-дълго съществувалата църковна институция – близо 750 години.
Българска автокефална архиепископия в Охрид останала единствената българска духовна институция и с много усилия и труд успяла да опази жив християнския дух сред българите. През XV-XVII век охридските архиепископи все по-често започнали да се подписват с титула патриарх.
Признаването на „Охридската архиепископия като независима” църква е предателство спрямо националните интереси на България и вреди на България и на българската кауза в Македония, казваше навремето историкът българофил проф. Божидор Димитров.
В съобщението, дошло вчера от Истанбул се казва, че терминът „Македония“ и всякакви други негови производни са изключени и тази църква се признава само с името „Охридска“.
Вселенската патриаршия съобщава още, че приема в евхаристийно общение йерархията, клира и народа на Църквата под ръководството на архиепископ Стефан.
Църквата в Сърбия трябва да уреди административните въпроси между нея и църквата в Северна Македония в рамките на каноничния ред и църковната традиция, посочват още от Вселенската патриаршия.
За име на тази църква се признава „Охридска“ (което означава областта на нейната юрисдикция само в границите на територията на държавата Северна Македония), както е обещано писмено на Вселенската патриаршия и нейния предстоятел, като изключва термина „македонска“ и всякакви други производни на думата „Македония“.
Това е нож в гърба на Българската православна църква, за която Охридската архиепископия е част от историческото и духовно пространство, както и най-старата българска църковна институция, коментираха богослови.
Припомняме, че само само преди дни от Македония дойдоха новини за църковна „македонизация“ на българския възрожденски духовник Йоаким Кърчовски, родоночаланик на българската печатна книжнина.
Македонската православна църква обяви, че ще канонизира Кърчовски на 22 май като „пръв македонски просветител и народен учител на македонците през първата половина на 19 век“.
Охридската архиепископия
Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия.
Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие[2] през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης ‘Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων).
Независимостта ѝ от Цариградската патриаршия е уредена до 1020 г. в споменатите три указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху територията на цяла България, без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.
В изпълнение на тях за първи архиепископ е определен българин – Йоан Дебърски, монах от Бигорския манастир „Свети Йоан“, но след него това правило се нарушава и катедрата се заема от гърци, а броят на епископиите е намален.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската автокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписът:„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“.
Така Василий II, наречен Българоубиец, запазил социално-правния статут на Българската църква, като постановил епископите сами да избират архиепископа и да го утвърждава императорът, а не вселенският патриарх в Константинопол. Василий II опазил Българската църква от намеса във вътрешните й работи и от страна на гражданската администрация.
Седалището на тази българска църква си остава Охрид, но никога тя не е означавана с това име. Тя се означава само с едно име, както постановява на 29 май 1018 година византийският император: „БЪЛГАРСКА АВТОКЕФАЛНА АРХИЕПИСКОПИЯ”, а предстоятелите й се титулуват „АРХИЕПИСКОП НА ЮСТИНИАНА ПРИМА (така са смятали, че се е казвал Охрид през античността) И НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ”. Макар и архиепископия, което е един разред по-ниско в църковната административна йерархия от патриаршия, автокефалните архиепископии са си независими патриаршии.
Император Василий II – Българоубиец, постановил в указите си от 1019-1020 г. архиепископите да бъдат българи по етнически произход. Първият избран и утвърден архиепископ наистина бил българин – монахът Йоан от манастира „Св. Иван“ в Дебър (днес малко градче в западния дял на областта Македония). Но след смъртта на архиепископ Йоан, в следващите 750 години, през които съществувала архиепископията, на престола били поставяни все повече гърци. В източнославянския свят ролята на царете и императорите в избора на църковния глава винаги била решаваща.
Под това име Българската автокефална архиепсикопия със седалище в Охрид просъществува до 1767 година. Обстоятелството, че тя не е организирана от църковна институция, а от светско лице, какъвто е византийският император, е един от поводите вселенските патриарси да настояват пред административните ръководители на областта – византийските императори, българските царе и турските султани, да я премахнат. И успяват, но чак през 1767 година. Тоест, Българската автокефална архиепископия е най-дълго съществувалата църковна институция. Патриаршията в Дръстър – Силистра, съществува около 40-50 години, а Търновската патриаршия около 150 години.
Архиепископията в Македония съществува 750 години. Но тя обхваща само земите на днешна Македония. Една голяма част от архиепископиите й се намират в Северна Гърция, други в днешна Източна Сърбия, Влашко, Молдова, а по някое време тя има архиепископии и в Южна Италия. Защо може би там е имало българско емигрантско население, защото тези епархии са присъединени към нея чак през XV-XVI век, т.е. времето на турското завоевание на Балканите.
Особено голямо значение за оцеляването на българите като нация и духовност имала Българската архиепископия в Охрид след 1396 г., когато всички български земи паднали за дълги пет века под властта на мюсюлманската Османска империя, а Търновската патриаршия била ликвидирана. Българска автокефална архиепископия в Охрид останала единствената българска духовна институция и с много усилия и труд успяла да опази жив християнския дух сред българите. През XV-XVII век охридските архиепископи все по-често започнали да се подписват с титула патриарх.
Неслучайно Българското Възраждане започва от Македония. От Македония е и Христофор Жафарович, който прави първия български герб, Паисий Хилендарски, който пише първата История на България, братя Миладинови, които създават първия сборник с български народни песни. И затова, когато се създава Българска екзархия, само 100 години по-късно с разпускането на Българската автокефална архиепископия в Охрид, градът остава заедно с Битоля и Скопие извън границите на Българската екзархия (в първоначалния ферман от 1870 г. само източна Македония като част от Кюстендилска епархия влиза в границите на екзархията).
В Охрид, Битоля и Скопие са произведени избори, за да се види как ще се определи населението. В Охрид Българската екзархия печели референдума с 94% за вярващите, със 74% в Битоля и с 80% в Скопие. Така нейната безусловна роля, макар че невинаги е била в границите на държавата България, е много голяма за запазването на българското национално самосъзнание. Тези митрополии след фаталната за нас Междусъюзническа войска (1913 г.) и още по-фаталния за нас Ньойски мирен договор (1919 г.) остават в границите на Сърбо-хърватско-словенското кралство, по-късно Югославия.
И са присъединени към Сръбската православна църква, но това не означава, че тя е майка на македонските епархии. Те наистина не могат да бъдат направени в отделна църква, защото нямат история. Освен това никога не са съществували като Охридска архиепископия. Те са били или независима българска църква, или епархии (църковни области) на Българската екзархия, по-късно патриаршия. Редно е, ако искат да следват канона, да се присъединят към Българската патриаршия, а не да формират една нова църква с измислената история на „Охридска архиепископия”.
Признаването на „Охридската архиепископия като независима” е предателство спрямо националните интереси на България. и вреди на България и на българската кауза в Македония.
Евроком
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram