Демонстрант в Лондон срещу глобалното затопляне Снимка: „Ройтерс“, архив
Пренаситени от житейско благополучие Зелени от Франция, Великобритания, Холандия, Германия, вкараха в Европарламента защитници на глобалното позеленяване на планетата и лобисти за всяка търговска компания, която залага на пълното отричане на досегашните енергийни източници. Досега нито един Зелен не е отговорил на въпроса: когато дизеловите автомобили бъдат изхвърлени от употреба, когато емисиите от двигатели бъдат сведени до минимум заради масовото въвеждане на електрически автомобили, какво ще стане с батериите, които излизат от обръщение? Но те мълчат, не защото не знаят, а просто защото техните решения са свързани с
бизнес за стотици милиарди долари в обозримото бъдеще.
Според публикация на Bloomberg Businessweek, преработката и повторната употреба на автомобилните батерии, бизнес за технологично развити държави, ще достигне 550 млрд. долара към 2040 г, когато около 600 млн. автомобила в света ще бъдат електрически.
Електрическите автомобили в Европа са около 1,5 милиона към 2018 г. и повечето от тях са притежание на хора в държавите, чиито гласоподаватели изпратиха зелени партии в Европарламента.
И ако на този етап в света вече са освободени около 55 хил. автомобилни батерии, през 2025 г. те ще са 3,4 милиона, а през 2040 г. около 600 млн. автомобила ще бъдат електрически. В надпреварата за разработка на технологии за повторна и третична употреба на батериите вече се включват всички държави-производители. Сред предложенията е тези батерии да акумулират енергия от слънчевите панели и ветрогенератори, които да влязат в битова употреба. Тази преработка обаче е колкото продиктувана от необходимостта за опазване на околната среда, толкова и от политики, които чрез механизмите на нововъведенията в екологията, създават реални прегради пред обикновения бизнес и търговията.
Къде сме ние?
Ние сме в нищото – и технологично, и енергийно, и политически. И както казват актуални спортни коментатори: „И не може да бъде другояче“. Нашата малка, локална и жална тема е как българските превозвачи да пътуват с тирове из Европа и дали безнаказано ще продължат да подбиват цените на западната конкуренция?
Зелените в новосформирания Европарламент ще бъдат достатъчно, та камионите на родните превозвачи да бъдат обявени за разрушители на атмосферата в северното полукълбо и ще получим директни препоръки да направим този вид транспорт колкото се може по-локален. В това отношение за пример могат да ни посочат Хърватия, чиито магистрали са толкова скъпи, че през тях минават отделни камиони и то по изключение. Франция, без никакви допълнителни усилия, ще активизира своите Зелени, които заедно с колегите си от другите богати про-зелени държави ще сложат ярка и недвусмислена бариера пред нашите превозвачи.
Българските еколози обаче нямат отношение нито към транспорта, нито към рол-а терминалите, нито към разширението и модернизирането на железопътната мрежа. Тяхната единствена цел е да не допускат развитието на местната икономика и да пречат кресливо и плакатно срещу изграждането на адекватна туристическа и пътна инфраструктура. Втората голяма цел е усвояването на средства, като съставна част от прибирането на парите е споменатият шум.
У нас еколози никога не говорят за въвеждането на нови енергийни технологии – ако го направят, ще акумулират остро недоволство, защото употребата на възобновяеми енергийни източници е най-скъпото удоволствие в света. Българските еколози не желаят да дразнят населението с излишни прогнози за неизбежността на този процес. Затова медиите дъвчат като любима дъвка производствената стойност на конвенционалния ток и отражението му върху цената на тутманиците и хляба. Не става дума за политики за въвеждане на модерни и щадящи природата автомобили, а се вихрят скандали заради увеличаване на данъците на най-старите и амортизирани автогробници. И основанията за това са обективни: повечето българи не могат да си позволят нова бензинова кола, а за електрическа, която е около три пъти по-скъпа и все още с твърде ограничен пробег, никой обикновен човек дори и не мисли.
Няма да чуете нито един еколог да коментира черните облаци дим, които се стелят над нашите пътища, оставени от повредените автомобили – такива не могат да се видят от Сърбия на запад и категорично в нито една от бившите соц. държави.
Последните европейски избори обаче прокараха ярка и ясна линия между бедните и напредналите европейски държави. В богатите държави гласуваха емоционално за Зелените, прегърнали знамето на Грета Тунберг, която с детската си чистота на осенена от болестта мини героиня, с малкото си пръстче посочи недвусмислено проблема на планетата – климатичните промени. Всичките!
В страните, където икономическите процеси не са достигнали същото ниво на обществена задоволеност, на евроизборите Зелените постигнаха нулеви резултати –
ярко олицетворение на поговорката „Всичката Мара втасала…“.
Но Грета Тунберг е една нова Саманта Смит, но на много по-глобално ниво. Докато през 1982 г. американското десетгодишно момиченце написа писмо до съветския лидер Юрий Андропов с въпроса: „Вие искате ли война?“ и това я направи любима гостенка на Съветския Съюз, Грета не си играе на дребно и пита всички световни лидери анблок: „Вие защо така с глобалното затопляне? Вие какво направихте за климатичните промени? Вие защо не ги спрете климатичните промени, а?!“. И колективното оглупяване стигна до идеята за номинация на тинейджърката, надвила аутизма в името на екологията, за Нобелова награда за мир.
На този фон българските Зелени в лицето на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) играят на дребно, много, много дребно: броене на бръмбари, паяци, гъсеници, гъски…
Само наблюдението над червеногушата гъска струва на европейските данъкоплатци 5,2 млн. лв. Но тя е скромна птичка на фона на гордия царски орел: координиращият бенефициент „Електроразпределение Юг“ ЕАД, съвместно с БДЗП овладяват 7,8 млн. лв. От тях програма Life на ЕС отпуска 2,74 млн. лв, Електроразпределение, с нужното уважение към орела, отпуска 5,04 млн. лв. и БДЗП съучаства с 19 460 лева. Ръководителите на проекта не са от БДЗП, а от Електроразпределение Юг, те са и автори на отчета. Енергетиците в емоционално въведение обясняват, че „от хилядолетия царският орел е почитан като свещена птица, защото предците ни смятали, че прогонва буреносните облаци и спасява реколтата“.
Това е трогателно на фона на обстоятелството, че червеногушата гъска е сред най-агресивните унищожители на посеви, поради което Министерство на земеделието ежегодно обезщетява производителите с милиони левове за съсипана реколта. От червеногушата гъска. Царският орел обаче не яде гъски и затова гъските остават грижа на Министерствтоо на земеделието и на собствениците на посеви. На този фон опазването на белоглавия лешояд в трансграничните райони на Родопите е повече от скромно финансирано – едва 4,3 млн. лв.
В същността си играта е една и съща: глобалната е нещо като нов елитарен клуб – който не е убеден в човешката зловредна намеса в климата, автоматично е второкачествен индивид, аутсайдер на модерните, умните и красивите. Локалната е на същия принцип: „Кой не скача – мрази природата!“.
Каква е малката разлика между богатите и бедните обаче?
Всички богати са направили употребата на природните си ресурси за туристически цели изключително скъпо и перфектно организирано удоволствие. Къмпинги, паркове за трейлъри, паркове за мотористи, трасета за велосипедисти, райони, където е разрешено спирането и почивката.
Голямата цел в България е всеки да може да се настани където си иска, защото така. И затова родните Зелени не хабят енергия и медиен ресурс за празни приказки като екологично развитие.
Процесът на инфантилизиране на темите за екологията минава през старателно наложени филмови продукции на Холивуд, където краят на света настъпва не за години, не дори за месеци, а за дни. Все по-често само отбрани индивиди оцеляват – роднини на главните герои, защото са ги слушали внимателно какво говорят.
И така: богатите са Зелени, защото нямат нищо против скъпите технологии, а бедните са реалисти и си искат добива на въглища и обикновените технологии за добив на електричество.
В България обаче Зелените не говорят за технологии, защото темата е далечна и неразбираема за повечето българи. Докато модерните държави ловят светкавици и ги превръщат в енергия, у нас криво-ляво съградена къща на семейство от Казанлъшко била без гръмоотвод (говорим за желязна пръчка, която се заземява с кабел в пръстта) и като ударил гръм, къщата се подпалила. Затова всички новинарски емисии преливат от добролюбие и призиви да пратят на хората обувки, одеяла и ако може малко цигли.
Затова на национално ниво основният ангажимент на Зелените се свежда до две основни цели: шум чрез улични прояви с повече плакати, отколкото хора и усвояване на пари за псевдо зелени инициативи. Звученето е правилно – по темата за инвестиции в нови технологии няма да се намери аудитория дори сред българските богаташи.
Според Боян Рашев, експерт по управление на околната среда, модата на говорене за климатичните промени като за нещото на всички неща, е вид нова утопия, защото се превръща в „мислене отвъд реалния живот“. Така зелената тема тегли чертата на
нова конфронтация по оста богати-бедни,
а това няма да спре до обикновено надприказване в Европарламента, на напудрени конференции в скъпи и апокалиптични интервюта, а до мерки, които в същността си са икономически и представляват поощрение на конкретни бизнеси за сметка на други.
Всичко това минава под мотото за спасяване на света и някъде в цялото се издига новият култ към Грета Тунберг, която олицетворява едновременно предупреждението за градушки, наводнения, тайфуни, цунамита, вулкани, порои, камтрейлс, пестициди, пчели, врабчета, крастави жаби, нилски комари и каквото още реши да добави всеки заинтересован в този гигантски климатологичен буламач, както обяснява британският журналист Брендън Нийл. „Най-радикалните и насочени срещу самите хора протести са тези на защитниците на планетата от климатични промени. Средните буржоа, добили усещането, че ще изживеят достатъчно добре своето време на света, са се хванали на нова и доста уродлива игра – да мразят онези, чиито живот зависи от сегашните енергийни източници, от днешните им печки за готвене, от препаратите им за миене на съдовете, от мощността на прахосмукачките им. Протестите са вече срещу обикновените хора – онези, които не са така възвишени в своя прост и пълен с ежедневни трудности живот, та да милеят за цялата планета едновременно“.
Боян Рашев допълва картината с още една ключова подробност: „Всички сателитни измервания показват, че горите по света се увеличават, а не намаляват, противно на легендите, които се разпространяват“. Снимки и въздействащи кадри от някои голи места – а е спорно дали те някога са били гористи – и официалните измервания и сателитни наблюдения, са съвсем различни неща.
Точно същото се наблюдава и в Пирин – за последните години броят на дърветата се увеличава с всяка година и не съществува никакъв риск за горския фонд на планината. В опитите си да се борят срещу нов лифт обаче – неслучайно в Швейцария в планините се разчита основно на лифтове, а не горски шосета – Зелените в България предложиха създаването на много нови паркинги в планината. После някой им каза каква глупост е това и те подеха само легендата за безумната сеч, за да се прокара един лифт. Остана тъжната реалност: между 2500 и 4000 коли дневно навлизат в горите и реално унищожават дървесните видове и прогонват животните. Това вече е доказано.
„Професионалистите гледаме данните. Най-добрите са тези, които човек може да получи от сателитните измервания, тях не можеш да манипулираш, както се манипулират данните за горската покривка в дадена държава и в зависимост от това от кого са отчетени“, категоричен е Рашев. И продължава да разказва: „Милиони хора по света умряха, когато бе преустановено използването на ДДТ, а единствено ДДТ убиваше маларията. В резултат, в най-бедните страни по света и на първо място в Африка измряха милиони хора от малария“.
Милиони мъртви. Онези, които защитават планетата някак не се трогват и сега, че в опитите да бъдат наложени най-скъпите технологии, осъждат на смърт далеч не само африканци, а най-бедните като социална група.
В крайна сметка, всичко е в мащабите: не можем да играем за онези 550 млрд. долара в преработването на батериите на електрическите автомобили, но можем да си внесем много червеногуши гъски и да ги броим до премаляване и до обема на отпуснатите милиони за добруването им. А останалото да посветим на соколи, орли и тяхната прехрана.
Това няма отношение към климата на България, нито към факта, че най-мръсният въздух тази зима е бил във Видин – най-бедният град в целия Европейски съюз, защото там богатите се топлят с въглища, а повечето жители – на дърва.
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram