/Поглед.инфо/ В Белград се кълнат, че никога няма да предадат руснаците
Нов кръстопът в Европа
Кафе „Балкански шпионин“ е любимото ми място за срещи в Белград. По стените има портрети на Сталин и кадри от известната югославска комедия от 80-те „Балканският шпионин“ за двама луди шпиони аматьори. Това е най-подходящото място за карнавалната безсънна атмосфера на столицата на Сърбия – с циганска музика по улиците и танци до сутринта.
Задрънча новата желязна завеса между Изтока и Запада и Белград внезапно се превръна в новия кръстопът на Европа. Тук се срещат всички, които търсят среща на неутрална територия. В полунощ едва можете да намерите маса в модните кафенета в центъра на града, а вече в девет сутринта има хора с махмурлийски вид с неизменната цигара в уста.
Кафе „Балкански шпионин“ в Белград
В Белград английският се чува много по-често дори от руския, въпреки програмистите, които са дошли масово от Русия. Нова безмитна зона за шпионаж. Като Казабланка през Втората световна война или Бейрут през шейсетте. Колко енергични младежи, представители на безброй международни организации и фондации, колко загорели бизнесмени с визитки „експорт-импорт“ („разузнаване-контраразузнаване“, както се шегуват белградските ми приятели). Именно Белград може да се превърне в тайната платформа за преговори между Русия и Запада и затова местните власти си затварят очите за цялата тази пъстра публика.
Най-безполезният контингент са т. нар. евроинтегратори. Сърбия официално повтаря мантрата за светлия си път към Европейския съюз, въпреки че вече 52 процента от населението е против ЕС, а 91 процента са против НАТО. Всъщност да влезеш в ЕС сега е като да си купиш билет за Титаник, когато той вече потъва.
– Европейската интеграция вече не съществува, това е пропаганден мит, – казва политологът Душан Пророкович . – Много мои колеги се занимаваха с насърчаване на европейската интеграция и всъщност сега се страхуват да не загубят работата си. Те са в паника! Това е като да си професор по марксизъм през 90-те години.
– Но защо Сърбия се придържа към този мит? – питам аз.
– Защото във всяко министерство има хора, които отговарят за евроинтеграцията. Те също искат да им се плаща. Има закон на инерцията и сега е невъзможно официално да се направи крачка назад. Има натиск от нашия бизнес, който е свързан с пазара на ЕС (износът ни за Европа е над 60 процента). В медиите има силна пропаганда, че сме мъртви без ЕС. Имаме 80 процента от медиите, които са антируски, а населението е абсолютно проруско.
Но Европейският съюз вече се разпадна! Това е пълна лудница! Те наложиха санкции срещу Русия и сега просто не могат да се откажат, дори и да искат. Имат нужда от консенсус. Дори да се опитате да отмените санкциите, винаги ще има Латвия или Литва, които ще се противопоставят. И това е всичко! Няма консенсус. Европейците станаха жертва на собствените си решения.
Оказа се, че Русия е сила. Какво имат руснаците? Газ, масло, картофи. Сега обаче това се нарича с други думи – енергийна и продоволствена сигурност. Без Русия е невъзможно да се осигури икономическото съществуване на цяла Европа. Сърбия издържа. Президентът Вучич е сериозен политик, но класически манипулатор. Той казва на всеки именно това, което иска да чуе. Той повтаря на Европа, че за Сърбия няма живот без ЕС, оплаква се на американците, че ЕС е лош, а САЩ са гарант за стабилност, и казва на руснаците, че обичаме Русия повече от Сърбия. Стига да работи.
„Балканите – вашата карта“
Бившият югославски външен министър Живадин Йованович бе доведен в целунатия от слънце Белград от овощната си градина в планината, където с любов бере сливи за домашна ракия. „Представете си, купих дъбови бъчви! — похвали се той. „Цветът на сливовицата ще бъде като коняк.“
Много харесвам този пъргав и изключително енергичен за неговите 83 години политик. Той беше министър в най-тежкото време – от 1998 до 2000 г., по време на бомбардировките на НАТО над Югославия. С цялото си сърце той мрази елита на Елцин и особено бившия руски външен министър Андрей Козирев, който сега живее тихо в Маями и е американски гражданин. (Козирев получи прякора „г-н Да“ на Запад, за разлика от този на съветския министър Андрей Громико – „г-н Не“.)
Г-н Йованович си спомня перфектно всички подробности от безнадеждните преговори на Югославия за оръжия с Русия и отказа, който по-късно се превърна в пълното поражение на една малка независима държава. Той смята, че новият “drang nah osten” (поход на Изток) е започнал именно през 1999 г. с бомбардировките на Югославия, а разширяването към руските граници е истинската геополитическа цел.
Но сега г-н Йованович е изпълнен с ентусиазъм:
– Западните центрове на власт бяха силно отслабени след украинската криза. Те имат марионетно правителство в Киев, но Украйна не функционира като държава. Западна Европа за пореден път пожертва своите интереси в името на глобалните интереси на САЩ.
Икономическо и индустриално забавяне, хранителна криза, безпрецедентна инфлация. Не знаят как ще преживеят зимата! Европа вече не е разумна, тя е замаяна, лишена от ясна посока, а елитът няма нито смелостта, нито мъдростта да се отърси от задушаващата хватка на Америка.
Всъщност лидери като унгарския министър-председател Орбан и нашия президент Вучич сега печелят време за нея, за да отрезвее Европа и да покаже какво е независимо обмислен курс. Рано или късно Европа ще трябва да има собствена позиция. ЕС знае че няма заместител на Русия като основен фактор в икономическото развитие.
Няма друга държава. Няма друг партньор. Русия е единственият начин Европа да оцелее. Всеки конфликт завършва с преговори. Ще трябва да седнем и да преговаряме с Русия, а европейците се опитват да намерят причини и възможности да заздравят позициите си тук и там.
Балканите са тяхната карта. Сърбия със сигурност е твърде малка, но няма контрол над Балканите без контрола над Сърбия.
– А какви са нашите карти в тази игра? – питам аз.
– Вашата карта е поне една от тях – същите тези Балкани. А Сърбия въобще е коз! Русия вече мисли за света след украинската криза. Ще започнат преговори за нова европейска система за сигурност и сътрудничество. Балканите трябва да станат зона без чужди военни бази. Националните армии ще останат, но не и чуждите. Законно ли е това изискване? Несъмнено.
– По същество това е, което Русия поиска от САЩ през декември миналата година – разсъждавам аз. – Връщане на НАТО в границите от 1997г. Но Балканите сега са много ситни и дребни държавици. Представляват ли опасност?
– И тук грешите. Малките държави могат да бъдат изключително агресивни, когато имат голям шеф и военни бази зад гърба си. Те придобиват увереност и атакуват, за да спечелят бонбонче от шефа.
– О, колко сте прав! — възкликвам, спомняйки си групата балтийски държави, толкова мъничка и толкова арогантна.
– Който има по-здрави нерви, ще спечели. Всичко е с високо напрежение и пълно с изненади. САЩ знаят, че Русия сега е изключително заета с Украйна и те могат да използват това време, за да принудят Сърбия да влезе в НАТО. Кой попита хората от Финландия и Швеция? Или Черна гора?
Американският посланик в Белград е постоянен защитник на НАТО и настоява, че това е единственият път за Сърбия. А в публичното пространство – тишина. Ние не можем да чуем гласовете на 90 процента от сръбското население.
„Затегнете коланите, зона на турбулентност“
Водният ресторант танцува в нощта върху веселите вълни на Дунава.
– Но ако се откъснем от кея, накъде ще плаваме? – питам сервитьора.
– Едва ли маршрутът ще ви хареса. Първо в Румъния, а оттам в Одеса, на Змийския остров, където има много мини в морето.
На свой ред сервитьорът живо се интересува колко Калибъра имаме и дали ще стигнат до Европа. Любим въпрос сред сърбите. И веднага се сещам как през 1999 г., по време на бомбардировките над Белград, местните мъже танцуваха на Бранковия мост и пееха с мелодията на „Катюша“: „И излезе на брега С-300“. Тогава сърбите още вярваха, че Русия няма да ги остави в беда и ще изпрати С-300. Не изпрати.
През последните години Сърбия активно и успешно, направо до зъби, се въоръжава. Животът я научи. В индустрията използва китайски инвестиции, в търговията използва споразумение за свободна търговия с Русия. Трите основни стоки са ябълки (отначало, трябва да се признае, там се заселиха полски ябълки, но сърбите се кълнат, че това вече е минало, казват, дяволът ни подмами), гуми и дамски чорапи (!).
Западните компании отдавна знаят за такава вратичка като Сърбия, така че много германски компании отварят свои представителства тук. На етикетите на много стоки пише „произведено в Сърбия“, което означава „Добре дошли в Русия“.
Годините на войната са развили сред сърбите това, което разговорно се нарича „чуйка“ (шесто чувство, интуиция). За разлика от полудялата Европа, те много трезво оценяват историческото време, в което всички ние имали късмета да живеем.
– Не мога да се освободя от чувството, че не всички в света разбират какви тектонични промени настъпиха в света след началото на руската спецоперация в Украйна – не само в международните отношения, но и в областта на финансите, търговията, транспорта, културата и дори спорта, – казва директорът на Института за международна политика и икономика Бранислав Джорджевич.
Последиците ще са необратими. Вижте само какви са разликите между балканските страни! Черна гора, членка на НАТО, наложи санкции срещу Русия, като изцяло застана на страната на Запада, въпреки че исторически си сътрудничи с Русия. Вземете Македония. Тази православна страна също наложи санкции и изпрати оръжие на Украйна.
А България, която винаги е била най-важната държава за Русия, по-важна дори от Сърбия? Въпреки невероятните исторически връзки, тя също се присъедини към санкциите. Но Сърбия не се е присъединила и няма да се присъедини. Въпреки всякакъв натиск от Запада. И това ще ни струва много и политически, и икономически.
– Целият балкански регион навлиза в зона на турбулентност и постоянна дестабилизация, – уверява политологът Душан Пророкович . – Хронични проблеми в Косово. Тотална криза в Македония. Разтърсват се Босна и Херцеговина. Българското правителство рухна. Черна гора е болна.
През 90-те години американците бяха силни и можеха да контролират както Босна, така и Косово. Сега не можете да направите малка бъркотия тук, защото никой не знае как ще свърши тази бъркотия. А колективният Запад вече загуби Сърбия, но още не го знае.
„Путин стана стометров“
— Какво чудо! Задъхвам се, окъпан във вълни от медена светлина. Храм Свети Сава в Белград. Преди няколко години имаше сурови, голи стени, а сега меко златисто сияние се излива навсякъде.
– Наистина световно чудо – потвърждава с удоволствие отец Младен . – Триста руски майстори, под ръководството на академик Николай Мухин, създадоха повече от седемнадесет хиляди квадратни метра златни мозайки във византийски стил. Само за четири години и половина! За да не удря златния блясък в очите, парчетата от мозайката не са полирани, а са оставени матирани. Затова светлината от него е мека, затопляща. Мозайката е изработена в Санкт Петербург и Москва, като лично президентът Путин е монтирал три части от нея. Сега нашият храм е символ на руско-сръбското единство.
В кабинета му ме приема предстоятелят на храма „Свети Сава“, епископ Ремезиански Стефан, строг и деен човек. Повече воин, отколкото свещеник. Воин на Христос.
– Христос каза: Не мир ви нося, а меч. А мечът е нужен, за да отдели лошото от доброто, казва той. – Да, православието проповядва мир. Но в този свят, в който сега живеем, има много врагове. Ние не нападаме никого, но защитаваме народа си. Дяволът винаги иска безпорядък. Ако го позволим, тогава ще позволим управлението на княза на мрака.
– Но какво да кажем за заповедта: обичай врага си? – питам аз.
– Разбира се, трябва да се молим за него. Но не трябва да позволяваме на врага да ни убие. Аз, като мъж, трябва да те защитавам, защото си жена. И врагът трябва да знае, че имаме добри оръжия. Светът иска нова война, тя е във въздуха. Но сега Сърбия е най-могъщата държава на Балканите. Успяхме да купим много оръжие – руско, китайско, натовско.
– Говорите като политик, но аз смятах, че църквата трябва да е извън политиката.
И аз така мислех, когато бях млад. И наскоро чух: ако вярващите са аполитични, тогава другите, хората на тъмнината, ще вземат властта в свои ръце. Затова църквата ТРЯБВА да се занимава с политика. Разбира се, в църквата има различни хора, но най-честните хора са вярващите и те трябва да се справят със съдбата на своя народ.
Когато започна специалната операция в Украйна, бях, честно казано, изненадан, че Русия реагира толкова бързо. Но моите приятели в Москва възразиха: ние чакаме осем години да помогнем на нашия народ. Толкова силна държава и толкова години на унижение. И сега съм спокоен за теб.
Разбира се, трудно е, лошо е, че хората умират, но американците няма да имат време да направят това, което искат. Сега Европа е в такава паника, но започна да мисли, да научава истината. Ако истината не им харесва, това е друг въпрос. Европа наистина се страхува от руския войник.
Идват представители на Запада и аз ги питам: защо толкова се страхувате от руснаците? Путин за тях стана огромен и висок сто метра. Западът е тъп и вярва на страшните приказки за руснаците. Но бивша Югославия прекрасно разбира руския народ.
– Как Русия може да помогне на Сърбия?
– Русия трябва преди всичко да си помогне. Когато Русия има силен лидер, ние се чувстваме по-добре в Сърбия и врагът много се страхува от нас. През 1999 г. руснаците не можаха да ни помогнат. Тогава нашите се свързаха с Москва и Москва веднага прехвърли всичко на Вашингтон. Това е предателство на двама-трима души от властта, но не и на руския народ. Важно е по-големият брат винаги да може да помогне на по-малкия в битка, но за това той трябва да е силен. Ако няма да я има Русия, и нас, малките, няма да ни има.
Дария Асламова
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram